Библиотека
Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители
Етнографски доклад преставя анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.
Open Recovery: Transparency in the Recovery and Resilience Fund in ten EU countries
Публични данни за възстановяване: Прозрачност в използването на Механизма за устойчивост и развитие на ЕС в 10 европейски страни
Нов доклад за 10 държави-членки на ЕС от Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) разкрива, че все още има значителен риск от нередности, корупция и загуби в начина, по който се харчат 672,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.Линк към страница
Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.
Изследване в хода на действието - обществените нагласи в ситуация на криза
Проучването обхваща представители на шест социални групи: предприемачи малък и среден бизнес; творчески професии в сферата на културата и изкуствата; майки от средната класа; служители в държавната администрацията; служители в структурите на МВР; граждански организации. Основната задача на изследването е да се идентифицират предизвикателства
и да се проследи динамиката, породена от кризата, в отношението на представителите на целевите групи в няколко основни аспекти от личния и обществен живот.
Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България
През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.
Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България
Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.
Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България
През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма
степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през
годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от
важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.
Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България
През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.
Human Development Index 2021: Bulgaria Country Profile
Индекс на човешкото развитие 2021: България
Индексът на човешкото развитие измирва постиженията на страните в няколко аспекта: продължителен и здрав живот, достъп до образование и добър стандарт на живот. Профилът на България показва, че тя е на 68 място от 115 страни.Линк към страница
Fostering Effective Energy Transition 2020 edition: from crisis to rebound
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2020: от криза към възстановяване
Поддържането на стабилен напредък в прехода е предизвикателство за всичките 115 страни. От тях само Аржентина, България, Китай, Чехия, Доминиканската република, Индия, Ирландия, Италия, Словакия, Шри Ланка и Украйна са постигнали устойчив и измерим напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници през последните шест години.Линк към страница
Fostering Effective Energy Transition 2021 edition
Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2021
Индексът за преход към възобновяеми енергийни източници оценява и класифицира 115 страни според техните енергийни системи. Докладът за 2021 година отбелязва, че едва 10% от страните да постигнали устойчив напредък.Линк към страница
Мнозинството граждани подкрепят членството на България в Шенген
Мнозинството български граждани изразяват подкрепа за присъединяването на страната към Шенгенското пространство, но с времето подкрепата ерозира и в случай на по-нататъшно отлагане на членството има риск тя да бъде загубена.
Оценка на членството в ЕС, ползите от него, Шенген и Еврозоната: обществено мнение в България 2015 г.
Проучването показва, че по-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно членството на страната в Европейския съюз. Около една пета – 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.
Индекс на настигането 2014: България продължава да изостава
Осем години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, се казва в изследване на Институт Отворено общество – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в „Индекса на настигане“ и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.
Значения на уменията за трудовата реализация в България
Пазарът на труда все още не реагира адекватно на демографското предизвикателство, пред което е изправена България, главно поради нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Публикацията разглежда отношението между познавателните и социално-емоционалните умения и реализацията на пазара на труда.
Индекс на настигането 2015: Без паника! Сближаването работи
Дванадесет години след влизането на осем страни от Централна и Източна Европа в ЕС, последвани от още три държави през 2007 и 2013 г., процесът на сближаване с по-старите страни-членки остава основна задача и предизвикателство. Естония, Чехия и Словения са най-успешните страни в класацията на новия „Индекс на настигането“, като заемат 13, 14 и 16 място сред 35 европейски страни. Хърватия, Румъния и България остават на последните места сред единадесетте най-нови страни-членки на ЕС, като са на 26, 28 и 29 място в общата класация.
Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?
Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия. Прогнозите са, че при запазване на сегашните темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки, включително България, ще достигнат 90% от средния БВП по ППС на човек в ЕС.
Индекс на настигането 2017: иска се повече
Процесът на сближаване на новите държави членки на ЕС с по-старите съседи на Запад продължава и като цяло е успешен, но все още нито една нова държава членка на ЕС от Централна и Източна Европа не е достигнала средните нива на цялостно развитие, характерни за старите страни членки на съюза.
Обществени нагласи към европейската интеграция през 2018 г.
Данните отпроучването показват, че мнозинството български граждани подкрепят членството в ЕС и евентуалното присъединяване на страната към Шенгенското пространство и Еврозоната, но са против замяната на националната валута – българския лев – с еврото.
Какво (не) знаем за главните прокурори в държавите членки на Европейския съюз
Държавите членки на ЕС предлагат редица различни модели на гарантиране на независимостта на прокурорите чрез въвличането на колективни органи (прокурорски съвети) в управлението на прокуратурата. Текстът представя сравнителноправно изследване по темата.
