Библиотека
Медийната 2022 година в 365 думи (част I)
Медийната година, видяна през погледа на няколко журналиста.
АЕЖ осъжда създаването на списъци с врагове
В последните дни в българските медии се появи информация за включени български граждани в списък на сайт „Миротворец“, който публикува данни за врагове на Украйна. Асоциацията на европейските журналисти категорично осъжда тази практика, която датира още от 2016 г.
Правото ми на мнение
Помагало с указания за тийнейджъри за създаване на съдържание в социалните мрежи.
Медийна грамотност в класната стая
Съвременно помагало за преподаване на медийна грамотност на ученици от гимназиалния курс. Наръчникът е полезен ресурс за учителите, които искат да помогнат на своите ученици да развият критично мислене и да се ориентират в заобикалящата ги медийна среда. Такива умения са особено необходими в епохата на постистината и разпространението на фалшиви новини.
Методологиите за измерване на медийната свобода. Българският случай
Целта на публикацията е да се очертаят различните подходи в измерването на медийната свобода, използваните инструменти, социални, политически и икономически фактори, които имат влияние върху нея, както и българската перспектива в индексите на различните организации.
Децата в медиите
Проучване на начина на отразяване на проблемите на децата в медиите.
War in Europe and the Fight for the Right to Report
Войната в Европа и борбата за правото да бъде отразявана
Публикацията разглежда разнообразни аспекти на инвазията на Русия в Украйна и ефекта върху свободата на медиите и възможностите за отразяване на войната.Линк към страница
ЛГБТИ хората в медиите: насоки за журналисти
Наръчник в помощ на журналисти при отразяване на ЛГБТИ темата в България.
Пътеводител за проверка на факти
Наръчник с практически указания за проверка на фактите при журналистическо отразяване на събития.
Проверка на факти в дигитална среда (допълнено издание)
Наръчникът представя различни инструменти за проверка на фактите в дигитална среда, както и българските бази данни, които можете да използвате за вашите материали и журналистически разследвания. Конкретни примери и казуси илюстрират пътя на дезинформацията и начините, по които тя тръгва от маргинални източници, за да достигне крайната цел на създателите си: традиционните медии. Защото, макар и в дигиталната среда всеки човек с мобилно устройство в ръка и профил в социалните мрежи да играе ролята на медия, пробивът на манипулативни и неверни факти в масмедиите е това, което им дава утвърдена трибуна и допълнителна легитимност.
Медии под обстрел
Публикацията представлява поредно годишно изследване за свободата на словото в България.
Как да отразяваме екстремното време и връзката му с климатичните промени
Този наръчник е ценен помощник за всеки репортер, независимо дали се е посветил на ресор климат, или пътува спешно към наводнение или горски пожар Той не предлага готови заглавия, но прави науката ценен съюзник на журналистите.
Борбата със SLAPP (делата-шамари): какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации?
ПДИ препоръчва аналитичен текст със заглавие „Борбата със SLAPP: Какво могат да направят медии, адвокати и финансиращи организации“ (Fighting SLAPPs: What Can Media, Lawyers, and Funders Do?) на Питър Нуландър. Материалът е подготвен от Ралица Кацарска.
Индекс на медийна грамотност 2023. Измерване на уязвимостта на обществата към дезинформация
Индексът за мейдийна грамотност е инструмент за оценка и класиране на обществата по отношение на техния потенциал за устойчивост в условията на явленията пост-истина, фалшиви новини и дезинформация. Моделът използва няколко показателя – качество на образованието, свобода на медиите, доверие в обществото и използване на нови инструменти за участие. Индексът преобразува данните в стандартизирани оценки от 0 до 100 (от най-ниска до най-висока) и класира държавите в Европа от 1 до 41 (от най-висока до най-ниска позиция). Индексът е създаден и се издава от Институт "Отворено общество – София" от 2017 г. насам.
Гражданският сектор срещу дезинформацията
Наръчникът е създаден в помощ на граждански организации, които са обект на дезинформационна кампания. Той представя основни разбирания за дезинформацията като динамично явление, както и начините и инструментите с които се създават манипулативни кампании. Разгледани са и конкретни атаки срещу гражданския сектор и създаването на антагонистична обществена среда, която ограничава и обезсилва гражданското пространство. Част от наръчника е посветена на необходимостта гражданските организации да се предпазват от въвличане в криминални схеми като пране на пари и други зловредни дезинформационни действия, които имат силно негативни последствия за обществения образ на гражданския сектор.
Състоянието на достъпа до информация в България 2021
Двадесет и вторият годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България съдържа следните теми:
Препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане; Оценка на регулациите в областта на достъпа до информация; Състоянието на активната прозрачност за 563 органа на власт в България; Анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през 2021 година; Тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2021 г.
Презумпцията за невиновност и медийното отразяване на наказателни дела
Този доклад представя анализ на конкретни случаи на разкриване на информация по висящи наказателни производства и медийно отразяване на наказателни дела в контекста на презумпцията за невиновност на заподозрени и обвиняеми лица. Той е разработен в рамките на инициативата ARISA 2: Оценка на риска от изолация на заподозрени и обвиняеми: Ролята на медиите, финансирана от програма „Правосъдие“ (2014 – 2020) на Европейския съюз.
Евробарометър: Подкрепата на гражданите за ЕС се е увеличила значително по време на пандемията от COVID-19
Подкрепата на гражданите за ЕС, и по-специално за ЕП, се е увеличила значително по време на пандемията от COVID-19, показва ново проучване на Евробарометър. Близо една трета от анкетираните европейци (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25%), а нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани.
Категории
- Анализи и доклади
- Справочници
- Статии
- Наръчници
- Обучителни видеа
- Презентации
- Други обучителни материали
- Бюлетини
- Отчети
- Списания
- Други периодични издания
- Други
- Обучителни материали
- Периодични издания
