Библиотека
Състоянието на достъпа до информация в България 2021
Двадесет и вторият годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България съдържа следните теми:
Препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане; Оценка на регулациите в областта на достъпа до информация; Състоянието на активната прозрачност за 563 органа на власт в България; Анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през 2021 година; Тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2021 г.
Презумпцията за невиновност и медийното отразяване на наказателни дела
Този доклад представя анализ на конкретни случаи на разкриване на информация по висящи наказателни производства и медийно отразяване на наказателни дела в контекста на презумпцията за невиновност на заподозрени и обвиняеми лица. Той е разработен в рамките на инициативата ARISA 2: Оценка на риска от изолация на заподозрени и обвиняеми: Ролята на медиите, финансирана от програма „Правосъдие“ (2014 – 2020) на Европейския съюз.
Евробарометър: Подкрепата на гражданите за ЕС се е увеличила значително по време на пандемията от COVID-19
Подкрепата на гражданите за ЕС, и по-специално за ЕП, се е увеличила значително по време на пандемията от COVID-19, показва ново проучване на Евробарометър. Близо една трета от анкетираните европейци (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25%), а нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани.
Медийни и онлайн наративи, фалшиви новини и тенденции за дезинформация, засягащи ромите в България
Настоящият доклад разглежда враждебните взаимоотношения между онлайн медиите и ромите през призмата на фалшивите новини и дезинформацията.
Кои са каналите, платформите и инфлуенсърите, определящи нагласите, поведенията и ценностите на младежите?
Ново изследване на УНИЦЕФ хвърля светлина върху медийното потребление на децата и младите хора в България.
Автори на статията: Георги Здравчев, изследователска агенция ЕСТАТ
Ивайло Спасов, УНИЦЕФ България
Проучването е насочено към медийните навици и практики на децата и младите, популярните личности в Интернет, както и степента, в която дигиталните технологии им помагат да изразят себе си и да реализират индивидуални и общностни цели.
Индекс за медийна грамотност 2019
Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
The Global Disinformation Order 2019. Global Inventory of Organised Social Media Manipulation
Глобалната дезинформация през 2019. Състояние на организираната манипулация на социалните медии
Докладът представя резултатите от мониторинг и анализ на глобалната организирана манипулация на социалните медии от правителства и политически партии както и кибер заплахи в 70 страни. Анализирани са тенденции в кибер пропагандата, както и съпътстващите ги инструменти, стратегии и ресурси.Свали документа
Антидемократичната пропаганда в България
Втора част. Медиите онлайн през 2017 г. Честотно измерване и анализ на съдържанието.
Социологическо проучване "Медии и външна политика. Мнения на българите"
Две трети от българските граждани - 63%, смятат, че медиите в страната са зависими в работата си. Това показва изследване на фондация „Конрад Аденауер" и „Алфа Рисърч" за свободата на медиите и доверието в международните институции и държави.
Проучване на нагласите на българските неправителствени организации спрямо анти-НПО реториката и начините за противодействие
Анти-НПО реториката се разбира като „целенасочени негативни медийни публикации и публични изказвания, атакуващи конкретни неправителствени организации (НПО) и гражданския сектор като цяло“. Целта на проучването е да установи доколко този процес е засегнал работата на гражданските организации и да събере мнения за това какво би било най-подходящото противодействие.
Media Influence Matrix: Bulgaria. Technology, public sphere and journalism
Елементи на влияние върху медиите: България. Технологии, публична сфера и журналистика
Докладът разглежда влиянието на няколко фактора върху медиите в България - промени в публичните политики и регулации, източници на финансиране и влиянието им върху медийното съдържание и въздействието на технологични компании върху журналистиката.Линк към страница
Търси се здрав разум. Индекс за медийната грамотност 2018
Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина"
В тази статия концепцията „медийна грамотност“ се използва, за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „пост-истина“. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на своите граждани сред държавите в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На обратния полюс са балканските държави, включително и България.
Новини... отблизо
Настоящото изследване прави моментна снимка на журналистически почерци в най-посещаваните медийни сайтове на български език и трите най-популярни телевизии в страната. Целта е да се установи кои са най-често допусканите етични нарушения в журналистическите материали, преобладаващо новини. Основните
дирения са свързани с установяването по кои теми най-често се използват журналистически похвати за повишаване на сензационността на материалите и пренебрегване на професионалните стандарти в Етичния кодекс на българските медии.
Състоянието на достъпа до информация в България 2016
Шестнадесетият доклад съдържа: препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане; оценка на регулациите в областта на достъпа до информация; състоянието на активната прозрачност за 566 органа на власт в България; анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през годината; тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2016.
Антидемократичната пропаганда в България 2013 – 2016. Първа част
Целите на изследването са да идентифицира и анализира специфичния език на антидемократичната пропаганда; нейните основни опорни точки; зараждането на пропагандата и експоненциалното й нарастване във времето (2013 – 2016 г.); медиите и авторите, които я разпространяват, както и техните типове; източниците им и мрежите им на дисеминация. Настоящата първа част е Първа част е посветена на количествени изследвания на информационни сайтове и печатни медии.
Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година
Речта на омразата е често срещано и трайно установено явление в българското обществено пространство. През 2016 г. разпространението на това явление се разширява в сравнение с 2013 и 2014 г., а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява.
Изследване на онлайн пространството за ксенофобски нагласи и език на омразата
Изледването е част от проект „Преход с изкуство и познание“ и включва два етапа с цел да се направи сравнителен анализ и да се установи настъпила ли е качествена промяна в резултат на заложените дейности в проекта. Настоящият доклад е заключителен.
"Думата стрела не е, пък в сърцето се забива” или за тънката граница между свободата на словото и езика на омразата
Проучването разглежда теми като ксенофобия, нетолерантност, страх от бежанците и ролята на медиите.
Категории
- Анализи и доклади
- Справочници
- Статии
- Други обучителни материали
- Наръчник
- Обучително видео
- Презентация
- Бюлетин
- Други периодични издания
- Отчет
- Списание
- Други
- Обучителни материали
- Периодични издания
