Оворено писмо от Институт по социални дейности и практики относно предложението за Законопроект за изменения в Наказателния кодекс

Институт по социални дейности и практики изпрати отворено писмо до парламента с копие до медиите в страната. Повод за писмото е предложението за Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.

В писмото се казва:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Институт по социални дейности и практики повече от 15 години прави изследвания, обучения, разработва методически материали, развива практики за психо-социална и социално-педагогическа работа с деца в конфликт със закона.

Този наш опит ни дава основание да се противопоставим категорично на начина, по който се правят опити да се решават сложни проблеми и се надяваме, парламентът да вземе решение, на основата на задълбочен анализ. Специализираното наказателно законодателство за деца предполага усилия за обединяване на санкция и подкрепа със здравни и образователни мерки, така че да се спре развитието на устойчиво поведение в конфликт със закона.

Повече от двадесет години се правят неуспешни опити от страна на редица правителства у нас за реформа в сферата на т.н. детско правосъдие. Тези усилия се оказаха недостатъчни, по-скоро имитативни, без ясна философия и концепция за превенция на престъпността сред младите хора. Не бяха направени изследвания и анализи от държавата, а направените от граждански и международни структури не бяха ползвани, дори не се познават от по-голямата част от взимащите политическо решение. Спирането за пореден път на реформата, показва най-малко недостига на интерес към проблемите на децата и връзката им с поведението в конфликт със закона. Настояваме да се направи сериозен анализ на действията на отговорните институции по отношение на случаите, които поставиха темата на дневен ред. И по-специално на случая на 17-годишния младеж извършил изключително тежкото престъпление.

Отговорни за първичната и вторична превенция на детската престъпност са Местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, според действащия ЗБППМН. Именно неприемането от различни обществени групи на тяхното закриване е една от основните причини да се блокира реформата. Бихме искали да се отговори на въпросите – има ли наложени възпитателни мерки и какви, как те са съответствали на особеностите на проявите на младежа, каква е била възпитателната концепция при прилагането им, как се е развивала работата със случая на това дете, и най-вече как са оценявани резултатите и кой носи професионална отговорност за тях?

Апелираме да се направи анализ и на прилаганите мерки за закрила и тяхната ефективност по този случай. Втората сериозна пречка за реформа е становището на държавната администрация на МТСП, че децата под 14 г. трябва да са обект на системата за възпитателни мерки, както сега това се предвижда според ЗБППМН. В този смисъл, децата с поведенчески прояви не са целева група на Закона за закрила на детето, което е грубо нарушение на техния статут като деца в риск.

Също така, бихме искали да се направи анализ на действията на образователните структури  по отношение на този младеж, и причините, по които едно дете, остава извън образователната система. Подчертаваме, че е необходим анализ на образователната система и нейната готовност да посрещне дете в сериозен социален риск. Смятаме, че анализи от типа “виновни са семейството и детето” не са професионални.

На следващо място, настояваме да се направи анализ и на прилагането на наказания по НК, ако вече има такива, да се проучи тяхната ефективност. Както и усилията, които са положени за индивидуализиране на наказанието в този случай и за постигане на неговата цел, залегнала в наказателното законодателство. Дали при постановяване на наказанието е направена индивидуална оценка, дали са включени програми и какви, кой и как ги е изпълнявал, кой и как е проследил за резултатите от тях?

И не на последно място, според нас е изключително важно да се проучи и анализира доколко всички тези структури, а и други като здравните например, са действали съвместно в името на най-добрия интерес на детето, а не в името на своя институционален интерес, което по наши наблюдения е по-честата практика.

Изразяваме своята професионална готовност да допринесем за този процес с целия си опит и познания.

                                                              С уважение:

                                                                                проф. Нели Петрова,

                                                                                Председател на Управителния съвет  на

                                                                                Институт по социални дейности и практики

София

10.02.2020