Как едно малко училище в с. Търнава доказва, че училищното настоятелство е жизнена форма за подкрепа на учители и ученици

На гости в с. Търнава

Посетих училище ОУ „Христо Ботев“ в първите дни на септември. Посрещнаха ме директорът Ирена Янкова и председателят на училищното настоятелство и учител в школото – Цветелина Късльовска. В погледите им имаше усмивка и една спокойна гордост, която бързо разбрах, че е съвсем заслужена.

Това селско училище в община Бяла Слатина изглеждаше по-добре от много други, които съм посещавала, при това в големи градове. Стените бяха украсени със снимки, картини, трофеи. Всяка педя напомняше името на своя патрон. Стаите още се подготвяха за първия учебен ден, подреждаха се помещенията за отдих, трябваше да се монтира и последната придобивка – нова електронна дъска (вече трета). Имаше интернет и компютър във всяка стая.

Усетих топлина и грижа у двете учителки – видимо възрожденки по дух. Когато говореха за учениците, по често ги нарича „децата“, „нашите деца“, бягаха от административното говорене, думите им бяха прости, изпълнени с обич и с много, много отговорност.

Питам ги за селото. Ирена говори с такава топлота, че се изненадах, когато по-късно разбрах, че е от съвсем друг край на България. „Селото ни е много хубаво, то е от най-живите и е най-голямото в общината. В момента наброява около 1800 души. Късмет е, че трети мандат имаме за кметица Габриела Раловска, която е бивш учител и ни подкрепя абсолютно. Тя е и бивш председател на Училищното настоятелство. Разработи много проекти, за да облагороди селото и да го направи добро място за живеене.“ През миналата година е направен голям ремонт на читалището и учениците имат място за изява, винаги подкрепят и общинските празници в Бяла Слатина.

И тук болката е като навсякъде – децата намаляват, много родители отиват да работят в големите градове и в чужбина. Но все пак млади хора има. Само на пет километра е общинският център, което води до „изтичане“ на ученици, но засега пълняемостта на паралелките е добра. 150 са общо учениците в училището, средно около 22 деца има в паралелка. Тази година посрещат 18 първокласници.

.

Настоятелството – преди и след регистрацията

Училищното настоятелство може да бъде реален двигател и подкрепа на процесите в образованието. В това са категорични моите домакини.

„Настоятелството е част от училищния живот – обяснява г-жа Янкова. То е съществувало и е било активно и по стария закон, без регистрация. Чела съм протоколната книга на Училищното настоятелство, ровила съм в архивите във Враца и от прочетеното у мен се затвърди убеждението, че това дело трябва да продължава.“

Съгласно измененията на Закона за народната просвета, след 2002 г. всички училищни настоятелства са регистрирани официално като юридически лица с нестопанска цел.

Това е и годината, в която Ирена Янкова става директор на училище „Христо Ботев“. След подготовка на документите, през 2004 г. настоятелството е официално регистрирано.  Скоро след това спечелват проект към Асоциация „Родители“ за работа със семейства. През 2006 г. по покана на Ева Борисова – един от създателите на Асоциация „Родители“ – Училищното настоятелство става член на Националната мрежа за децата (НМД) – обединение на неправителствени организации с грижа към децата. „Това членство много ни помага в реализирането на наши идеи. Чрез НМД ние получаваме актуална информация за различни проекти, новости, контакти. Благодарение на нашето членство в Мрежата сме доста иновативни, без да го афишираме като училище пред МОН. Но е факт, че вървим с една крачка пред другите“ – с удовлетворение споделя г-жа Янкова.

Годишна среща на Национална мрежа за децата

Настоятелството – смислено и живо

Ирена Янкова има дългогодишни наблюдения и е убедена, че жизнената форма за гражданско участие в образованието е именно тази. „Настоятелството много повече ме удовлетворява от Обществените съвети. Тук се включват хора със сърцата си, с вътрешната нагласа за обществена работа. Може да са на 25, може да са и на 75 години, но имат отношение към образованието, към училищното дело. Бивши учители, бивши наши ученици, бивши родители. И те идват да подкрепят училището. Докато Общественият съвет е малко като „насила“ създаден и непрекъснато се променя.“ Директорът вижда два основни проблема в Обществените съвети. На първо място това е текучеството на хората – задължително е изискването членове да бъдат родители на деца, които в момента са ученици. Така с излизането на ученика неговият родител автоматично отпада от съвета. Второ, прекалено „административният“ статут на тази форма на участие.

Много от членовете на настоятелството са бивши родители, които са пожелали да останат и да подкрепят училището. „Който е влязъл веднъж в него и се е задържал две години – остава. И баба, и дядо да станат, продължават да си работят. Средно се събираме около 12 човека, а общо сме 17. Но ние разчитаме най-вече на преките контакти с членовете. Например един от нашите членове осигурява логистиката при участието на децата в похода Козлодуй – Околчица. Друг осигурява транспортиране на хигиенни материали, дарение от „Фикосота“ Шумен. Всеки има с какво да е полезен, независимо дали е родител или не. Защото това са деца на общността и всички трябва да полагаме грижи за тях. Те са наши.“

За НМД и Златната ябълка

Именно заради тази философия в грижата за децата, работата й като директор и активността на настоятелството, през 2016 г. Ирена Янкова получава наградата „Златната ябълка“ на НМД за цялостен принос към повишаване благосъстоянието на децата в България.

Призът е много ценен за нея и стои на видно място в кабинета й в училище. „Бях изненадана, развълнувана, разплакана даже. Това ми дава сили да работя още по-всеотдайно и да мисля какво им трябва на нашите деца в тези сложни времена. Защото възрастните сме хората, които трябва да им покажем верния път, да им отворим очите за света, най-вече за „човешката страна на нещата“. Според дългогодишния педагог и общественик днес семейството е много затруднено да определя правилната посока за развитието на собствените си деца и училището трябва да бъде онази добра подкрепа, която да допълни родителската. 

„Мегафон“ за децата

В началото на септември се провежда Общото годишно събрание на НМД. На срещата освен Ирена Янкова и Цветелина Късльовска се включват и седмокласници от училището. Помагат в логистиката на събитието, провеждат свои самостоятелни сесии, общи срещи с възрастните. „За съжаление тези наши деца завършиха седми клас и няма да останат при нас. Не зная дали техните знания ще бъдат използвани адекватно и дали няма да бъде прекъсната линията на развитие на тяхното лидерство. Сега ще се включат нови деца в поредната двугодишна програма, които са от други училища и са подкрепени от Сдружение „Първи юни“ Бяла Слатина.“

На Общото събрание Цветелина Късльовска е избрана за член на новия Управителен съвет на Мрежата – едно сериозно признание за дейността на училището и на настоятелството.

Гласът на всеки е важен

Ученическият съвет в училището е още една форма за активиране на учениците и не е „проформа“. Има го още преди официално да се заговори за тази възможност за самоуправление. Членовете му понякога не са много инициативни, но когато знаят, че има сбирка, идват, вземат решения, активизират се. Директорът също участва в тези заседания „за авторитет“.

Децата могат да бъдат чути и по друг начин. В училището има кутия за техни предложения. Обединяват се около най-смислените и изпълнимите – като направения в двора вело паркинг. Сега предстои организирането на класна стая на открито. Понякога идеите са много смешни, разказва госпожа Янкова. „Един ученик бе накъсал един лист на малки парчета и на всяко бе написал „ескурзия до Дубай, ескурзия до Испания“ (правописът е оригинален) и не знам още до колко места. Но въпреки такива ситуации, това е единият от начините да попитаме децата, да ги провокираме, защото новите поколения ученици стават все по-малко инициативни и все по-разединени. И тук е работата на възрастните – да помогнат на децата да се обединят, да се избере нещо, за което да се работи с общи сили.“

Вече трета година имат и клуб „Млада дама“ по линия на немско дарение. Момичетата проявяват голям интерес, защото на много от тях майките са в чужбина или са ги изоставили,  или нямат добри социални умения. С тях няма кой да поговори за „женски работи“ – за мода, за поведение, за всякакви опасности, за хигиена, за превенция. „Защото ако едно момиче забременее, то носи изцяло последствията. Опитваме се и в това отношение да ги учим, защото математиката няма да ги научи на това“ – вълнува се Ирена Янкова.

Заедно в празника

През 2002 година в училището е възстановена традицията на Коледуване и Лазаруване като форма за въвличане на учениците в живота на общността.

Майките помагат, даже някои от тях се обличат в носии. С бащите при коледуването е по-трудно, но и там си има постоянни участници. Има и приемственост между децата, така че да се учат помежду си. Събраните пари отиват за сбъдване на училищните идеи и за децата „Не вярвах, че ще се случи, но за този един ден децата забравят телефоните – обличат носията, взимат гегата и тръгват“ – разказва с вълнение Цветелина, която е ръководител на групите. Дори хората си дават предварително поръчка да отидем до техния дом. Гледаме да не подминем някоя къща.“

От 2013 г. е възстановено участието и в похода Козлодуй – Околчица. Родителите и настоятелството пак помагат – с превоз, с организация. Направени са специални тениски, шалчета, екипи – за да се знае, че това са възпитаници на ОУ „Христо Ботев“ в с. Търнава. Дори с пари от Коледуването и Лазаруването е закупен генератор, за да могат да си зареждат телефоните, докато са на Ботевия поход.

.

Семейството – опора, но и предизвикателство

В училището много държат на пряката връзка и доброто познаване на семейството, на проблемите и възможностите в тази най-малка единица на социума, за да могат децата да получат най-адекватна грижа от своите учители.

Но родителите често се оказват „препъни камък“ и „остър проблем“, защото са на много различни нива на осъзнатост като родители, и не дават достатъчна подкрепа за училището и за собствените си деца.

В изминалата тежка пролет с дистанционното обучение, много от тях не оказват съдействие и децата не влизат в часовете. Има и група семейства в тежко материално положение и до тях се достига много трудно. За тях се търси материална подкрепа с помощта на Сдружение „Първи юни“ от Бяла Слатина – дрехи, домашни потреби, храна.

Най-голямото предизвикателство е, че родителите се сменят – също като учениците „изтичат от училището“ и „обучението“ на следващите трябва да започне отново.

.

„Доброто семейство – основа на доброто училище“

Преди няколко години проект с това име се опитва да компенсира родителските „дефицити“.

Финансирането е от Центъра за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Включени са родители на най-застрашените от отпадане деца. Освен тях, в ролята на медиатори, са включени родители, които са обучени как да помагат на другите. По проекта е имало готварско ателие и театрална работилница „Сръчни ръце“. Проведени са много конкурси и общи празници, дори голям спортен празник на стадиона с деца и родители. Събират се повече от двеста човека. Е, имало и сърдити родители – един получил шапка, друг тениска. „Но и това показва нивото на родителска осъзнатост, държаха се като деца – хем поучително, хем смешно“ – припомня си Цветелина. – „Но вълненията бяха страхотни, ФБ беше задръстен със снимки.“

Новата учебна година донесе и първата добра новина - ОУ „Христо Ботев“ с.Търнава спечели поредния си проект към Център за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства към МОН със заглавие „Доброто семейство –основа на доброто училище 2“.  

Вярват, че само чрез пряка работа с родителите могат да им покажат колко голяма е отговорността за съдбата на собствените им деца. „Не да обвиняват държавата, комшията си или някой друг, който примерно е предложил наркотици на детето. Родителите трябва да определят интересите и моралните ценности на собствените си деца“ – вълнува се Ирена.

Мигове, от които разбираш, че си струва 

Въпреки стръмния път, в учителската професия има достатъчно малки и не толкова малки победи, които ти изправят раменете и поглеждаш към небето.

Ирена разказва за своя колежка вече пенсионер. Преди години започва усилено да работи с едно момче, Николай (с осем братя и сестри). Самият той тръгва в първи клас на 11 години. Класната на Ники го подкрепя във всичко, дава му увереност и сили да мечтае. Един ден момчето пристига в училище и казва „Аз не мога повече да живея в този дом.“  Успяват да го настанят в дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Бърдарски геран. След време завършва висше образование – социални дейности. В момента работи в чужбина, за да събере пари за свой дом, защото тук няма къде да с прибере.

Ирена Янкова се гордее и със своите успели ученици. Самата Цветелина Късльовска  е неин възпитаник.

Един от милите мигове от преди и от днес е училищният вестник. Преди 19 години Ирена е още учител по литература. Дава задача да се направи проект за училищен вестник. На другия час най-голямата дъщеря на сегашната кметица донася съвсем сериозно направен проект – с рубрики, коментари, новини, илюстрации. Така се ражда вестник „Мечтател“. „Всичко се пишеше на ръка, една колежка рисуваше. Вестникът излизаше всяка седмица. Принтираше се в завод „Пионер“ в Бяла Слатина. Нарисуваните от колежката илюстрации се оцветяваха на ръка от децата. Това вече се превръщаше в събрана книжка и се разпространяваше между учениците. И до момента този вестник излиза и догодина ще навърши двадесет години. Това момиче завърши право в СУ, в момента е зам.-кмет в Община Надежда в София. Казва се Виктория Раловска.“

За победите и разочарованията

Училището е първото в общината, което започва да обучава деца със специални образователни потребности. Тук за пръв път в област Враца се въвежда и целодневното обучение във вариант Б – часът за самоподготовка следва веднага след основния час.

Но разочарованията също са част от деня й. Тогава си припомня притчата и си казва „И това ще мине“. Приема и успехите, и разочарованията като етап от живота и се старае да види у всеки човек нещо добро и хубаво, да си обясни защо постъпва така. „И към децата се отнасям така. Макар че те са способни понякога да изкарат човек „извън кожата му“. Но аз съм доволна, че съм сред тях. Дават ми страхотна енергия за работа. Даже да съм много изморена, даже да е в повече шумът, само като ме погледнат и кажат „госпожо“ и се размеквам и им се отсърдвам“ – усмихва се госпожа Янкова.

Най-важните думи

„Благодаря на господ, че съм тук, че съм жена, че съм учител, че съм родена в България. Семейството, домът и България. България не я заменям за нищо“ – споделя госпожа Янкова, която ще се пенсионира следващата година и с тъга, но и с радост ще предаде щафетата.

Питам я какво иска да каже на всички хора

“Да си отворят очите и да разберат, че целият свят около нас е жив и всичко, което правим към природата, към другия човек, то е с някакъв отзвук, който се връща обратно към нас. И че не трябва с лошо. Да имаме любов към себе си. Мисля, че на хората им липсва себеуважение и любов към самите себе си. Защото ако обичаш и уважаваш живота, който ти е даден, ти ще бъдеш такъв и към живота на останалите.“

Снимки: ОУ "Христо Ботев", село Търнава

 #регионалникореспонденти