English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Театър „Цвете“: добре дошли завинаги!

 
Театър „Цвете“: добре дошли завинаги!

Цвете Янева и съмишлениците й почти 30 години променят съдбите на деца и младежи чрез театъра на съ-преживяването

Един частен театър преди трийсетина години събира съмишленици, които после създават неправителствена организация и до ден днешен работят ЗА и СЪС деца и им помагат да опознаят себе си и да стават по-добри. В едно изречение това е историята на Театър „Цвете“. В името му прозира създателката му: Цвете Янева. Зад тези пестеливи думи стоят хиляди деца и младежи, докоснати от магията на театъра, преживяващи себе си, своите страхове, притеснения и надежди. Театър „Цвете“ променя съдби.

Днес Театър „Цвете“ е ярка гражданска организация, която обединява професионални актьори, режисьори, психолози и доброволци. Прилагайки в работата си новаторски за България интерактивни театрални техники, те помагат на деца и младежи да опознаят и приемат себе си и другите; провокират личностното им развитие; окуражават позитивното им включване в обществения живот.

Докато се готвя за разговора с Цвете Янева, прекарвам часове в сайта им: проекти, спектакли, дигитализирани представления, реакции на участници, зрители, хора, които на практика са съ-творци на историята на тази гражданска организация. Оживяват дейностите й, осмислят мисията, творят резултатите.


Цвете Янева - в средата на долния ред


Как създадохте Театър „Цвете“? Лична съдба ли е или случаен избор?

„Бяхме група приятели, имахме изпитни работи във ВИТИЗ, тръгнахме заедно по детски градини, после се разпръснахме, установихме, че си липсваме. Във ваканциите, като се събирахме, мечтаехме пак да сме заедно – и го направихме. Бяхме приятели от няколко класа, другите завършиха куклено актьорско майсторство, аз – режисура за куклен театър“.



Мисията на Театър „Цвете“ е да работи ЗА и СЪС деца и младежи и тяхното обкръжение за създаване на предпоставки за бъдещото им позитивно включване в социалния живот, независимо от техния произход и възможности. Как стана така, че тези деца са в основния ви фокус?

„Свързано е с първите ни големи турнета. Аз в началото започнах работа, още като студентка, в един център за работа с деца, лишени от родителски грижи. Видях децата, родиха се идеите, написах първия си проект, беше финансиран от „Отворено общество“. Георги Богданов, който днес е председател на Националната мрежа за децата, в която членуваме, тогава ми каза, че такъв добър опит не бива да остава без продължение и трябва да се разпространява. Първият ни много голям проект беше в 16 дома в страната за деца, лишени от родителски грижи. Бяхме една кола с пет човека: обикаляхме, давахме представления, правехме уъркшопи, учехме ги те да правят театър. Те завинаги останаха в сърцата ни. Видяхме колко много нещастни деца има, как те имат нужда от любов. Някак си без да искаме - едно обричане в любов стана.  Продължава и до днес“.


Водя разговора ни с ясното съзнание, че знам колко е трудно изпълнението на такава мисия. Децата могат да се „отключат“, да стигнат неподозирани висоти. И Театър „Цвете“ го доказва на практика вече толкова години. Къде е тайната за това отключване? Постоянството, казва Цвете Янева.

Какво правите в точно този момент?

„Утре подавам поредния ни проект - за работа със социално слаби деца през пролетната ваканция. Те ще театрализират нещо от учебния си материал по литература, ще го театрализираме и ще го показваме на други деца. Отдавна го мисля. Ще се опитаме да направим и летни лагери за ромски деца – да им дадем възможност да учат литература, да си представят, че когато имат интерес, когато измислят добре нещата, когато работят с много желание и компетентност, се постигат резултати“.

В традиционната работа на организацията децата обикновено са от София. Защото всяко представление, изнесено навън, изисква средства - за пътуване на екипа, за други разноски. Но когато пишат проекти, винаги се стремят да стигнат до малките и отдалечени общности, до хора и места, лишени от традиционен достъп до култура. Приключват в момента проекта „Упражнявай правата си със знания и творчество“, подкрепен от Фонд „Активни граждани“. Работят с младежи от Златарица, Сливен, Златоград, Чепеларе и Пловдив.


Какво постигнахте с този проект, на кого помогнахте?

„С тези деца създадохме театрални колективи, с които подготвяхме форум-театрални представления, които ги вълнуват. Те самите ги представиха сред своите ученици. По този начин децата, с които работим, разширяват светогледа си, познанията за света и за себе си. Постигат неща, които не са подозирали, че биха могли да направят,  изграждат самочувствие, отговорност към другите. Учители и родители казват: „не можем да си познаем децата. Толкова са израснали“.

Как практикувате техниките на интерактивния театър? Какво означава форум театър?

„На сцената представяме случка, която вълнува децата - те са и създатели, и зрители - в проблемна ситуация. Поставяме задача на развълнуваните зрители да намерят подход, да решат проблема или поне да подобрят изхода от ситуацията. Те могат да излязат на сцената и да играят заедно с актьорите, като направят някакви промени в тяхното поведение, за да променят ситуацията към по-добро. Има водещ, всички заедно обсъждат дали са постигнали резултат, търсят варианти. Всеки излиза с личния си опит, с това, което знае, което е преживявал. Изводите обединяват познанията им, техните виждания, в нещо общо, в общо познание“.

По този модел преди ковид кризата, Театър „Цвете“ обикаля район „Младост“ в София и във всички училища правят форум-театрални представления за превенция на насилието. Публиката много се вдъхновява, младежите го приемат като участие в риалити шоу - излизат на сцената, виждат ги приятели, гордеят се, раздават автографи. Цялото начинание залага на забава, смисъл и поука.


Цвете Янева е дипломиран режисьор за куклен театър. Но за прилагането на такива техники се изискват много познания като психология, социална педагогика, арт терапия… Да бръкнеш в душата на децата, да докоснеш най-съкровените им страхове, съмнения и желания, изисква много отговорност и професионализъм.

Как се справяте с отговорността за професионални умения в работата с деца и младежи?

„Понякога наемаме хора с подходящ опит и квалификация. Колегите ни много добре разбират тази отговорност. Трима души завършиха програма „Артистични психо-социални практики“ в Нов български университет при Давид Иерохам. Виолина Александрова от екипа завърши арт терапевт, майка й е била сурдопедагог, Виолина сега учи жестомимичен език, за да можем да работим и с глухи деца“.




„Бяла шамия - червен карамфил“ е един от последните ви образователни спектакли. Как ги правите, защо?

„Миналата година създадохме образователен спектакъл по разкази на Елин Пелин. „Бяла шамия - червен карамфил“ е по разкази на Йордан Йовков. Правим го, за да може децата да преживяват онова, което учат по литература. Наричам го „преживян литературен анализ“. Помагаме им - за матурите, за изпитните работи“.

Образователният театър е нещо изключително интересно и полезно, за жалост в България никой не го прилага, обяснява Цвете Янева и в гласа й се долавя тежка горчивина. Приложният театър също е непозната земя и неизползвана техника за достигане до преживени резултати. В България все още театърът се схваща като нещо, достойно единствено за голяма сцена. А приложният театър и драмата като техника на себепознание и познание за света имат огромни неизползвани възможности.

.

Всички тези начинания обаче не могат да се случват без устойчиво финансиране. В случая на България - без писане на проекти и упорити усилия да се открият потенциалните подкрепители на идеите. Цвете Янева признава, че тя е основният двигател на борбата за финансиране. И че вече много й тежи, че цялата администрация и бюрокрация е много тежка. Основният екип на организацията е от осем души, стигат до 14 по различните проекти, но търсенето на финансиране и защитата на идеите са нейна грижа. Задавам въпрос, за който съм почти сигурна в отрицателния отговор. И все пак:

Съществуват ли в България достатъчно фондове и възможности за подкрепа на дейността ви днес?

„Не. Няма поглед от страна на управляващите за това какво пропускат. Възмутителна е липсата на комуникация между министерствата на образованието, културата и социалните грижи. Просто не знам! Защото това са нашите деца“.

Какво ви дават партньорствата, мрежите на неправителствените организации в тази тежка ситуация?

„Много чудна работа. Много уважаваме компетенциите, които всяка организация, в своя собствен път на развитие придобива. И всичкия опит, който придобиваме в общуването с други организации, като Националната мрежа за децата, където членуваме, … Приятно, топло и обогатяващо е всяко партньорство, което ти дава увереност, надежда, че нещата могат да имат и добър резултат. Освен това се чувстваме значими. Особено в Националната мрежа за децата - коментираме, пишем становища, чувстваме се чути“.

Театър „Цвете“ членува в Международната асоциация за драма театър в образованието IDEA. Това лято ще пътуват до Исландия, за да обменят опит в магьосничеството на драма театъра, обяснява Цвете Янева.

Десетилетия работа с хиляди деца и младежи променя съдби - със сигурност. Питам за най-ярките примери на променени съдби.

Това което сме преживели заедно, остава завинаги. Правихме театър за превенция на трафика на момичета в Търговище. Едно от момичетата дойде при нас, когато вече си събирахме багажа, за да си тръгваме, и каза „Добре, че бяхте вие - ще скъсам всички документи! Тъкмо подписах да ходя в Гърция да танцувам!“ Беше се осъзнало детето. Беше му просветнало. Много сме работили по превенция на трафика на момичета и жени - колкото и да сме спасили, всеки живот си струва! Защото и в най-затънтените дебри, и в най-блестящи градове, пипалата на трафикантите се простират навсякъде.

Направихме за пръв път спектакъл, в който имаше чуващи и нечуващи актьори, по международен проект на Creative Europe. Чуващ и нечуващ актьор изобразяваха един образ. Това беше първа възможност за семейства, в които има и чуващи, и нечуващи, едновременно, заедно да преживеят театъра. Плакаха, плакахме мнозина. Това е пример, стоплил ми сърцето.

Работихме с ученици по брайлово писмо. Човек не може да си представи колко е различен светът на слепите хора, колко е ощетен. И от колко много допълнителни грижи има нужда, за да могат да получат равен старт в живота“.

Хиляди деца и младежи преживяват театъра на Цвете. У тях остават впечатления за цял живот. В края на разговора Цвете Янева се връща отново към началото: към първия от онези 16 домове за деца, лишени от родителски грижи, където е започнал животът на Театър „Цвете“:

„Беше в Луковит. Тръгнахме да играем театър там, бях разбрала, че е дом за деца, като всички останали. Отидохме и изведнъж от сградата започнаха да излизат деца на колички, деца, носени на ръце, трудно подвижни… Оказа се, че това са деца с физически увреждания. Изплашихме се. Бяхме на път да си тръгнем. Добре, че бяха директорите и преподавателите, които ни казаха: „Не, не, в никакъв случай не си тръгвайте! Тези деца са като всички други. Ние ги учим на това: те могат да се справят с всичко, както всички други хора“. И останахме при тях. Работихме там в продължение на пет години. В техния двор пишеше с тебешир „Театър „Цвете“, добре дошли завинаги!“. Дъждът измиваше надписа, и те пак го пишеха. И до ден днешен в София имаме деца от този дом, с които си ходим на гости и продължаваме да държим връзка. Това са променените съдби, заради които си струва всичко“.


Снимки: Театър Цвете

#нпокореспонденти



Автор: Цвета Ненова, кореспондент на НПО Портала за Северен централен регион

Сходни публикации

Жестов куклен театър за деца

Жестов куклен театър за деца

Кауза от осмото издание на Vivacom Регионален грант В България изкуството не е достъпно за всички. Поради социално-икономически

Инкубаторът за алтернативно изкуство в Пловдив

Инкубаторът за алтернативно изкуство в Пловдив

Сдружението развива локация в градска среда, но сред природата, която е отворена целогодишно Пловдив е с доказано културно насле

Центърът за изкуство и култура „Блок 14“ в Русе: живот в изкуство

Центърът за изкуство и култура „Блок 14“ в Русе: живот в изкуство

„Откриването на изложбата „Русенци гостуват на Русе“ беше най-силната вечер в кратката ни история и една от най-силните изобщо