Доброволците, които подариха надежда на хиляди бежанци

Група доброволци от Варна посрещат първата бежанска вълна от Украйна, като работят денонощно в кризисния център в Двореца на културата и спорта

Те нямат никакъв опит с бежански кризи. Те са „редови“ цивилни граждани от Варна –  адвокати, лекари, бизнесмени, учители, служители, студенти, изобщо хора, далече от военното дело, бедствията и извънредните ситуации.

Но буквално за дни тези жени и мъже се превръщат в емблематична група доброволци, които в началото на март посрещат първата и най-голяма бежанска вълна от Украйна.

Те са доброволците на Варна. И пишат една от най-красивите истории на съвременна България.

Само седмица след началото на войната в Украйна, 20-ина варненци са на денонощен пост в центъра за бежанци, открит в Двореца на културата и спорта на 3 март. В онези първи дни след руската инвазия по границите цари хаос, институциите още се чудят какво да правят с търсещите убежище, а във Варна група доброволци вече посрещат уплашените бежанци, оказват им първа помощ, осигуряват им места за настаняване. Това е денонощна работа, 7 дни в седмицата и се върши всеотдайно, ефективно и тихо, встрани от прожектори и медийна слава.

Доброволците се включват в кризисния център сами, без да бъдат призовавани, молени и уговаряни. Взимат си отпуск или поставят собствения си бизнес на пауза, докато работят в помощ на бежанците. „Разбрах от Фейсбук, че е отворен кризисен център и отидох на място да питам с какво мога да помогна“, припомня си Стилиана Петкова, една от първите доброволки. При вида на отчаяните украинци, изпълнили коридорите на Спортната зала, Стилиана без никакво колебание взема отпуск и остава близо месец в центъра, където работният ден е значително по-дълъг от традиционните 8 часа.

„Отидох в центъра на третия ден след откриването му и видях, че там е областният управител Благо (Благомир) Коцев с няколко полицаи и пожарникари, и почти никой друг от институциите. Една шепа хора и стотици прииждащи бежанци. И, разбира се, останах. Човек, който е видял с очите си тези изстрадали хора, не може да бъде безразличен. Когато една майка ти ридае в ръцете с малки бебета, няма как да останеш безучастен и да не се опитваш да помогнеш“, връща се към първите дни Стела Николова, адвокат и популярен граждански активист от Варна, чиито постове, снимки и апели в социалните мрежи предизвикаха вълна от съпричастност и дарителство.

Срещаме се с адвокат Николова и със Стилиана Петкова в средата на април, когато от посрещането на първите бежанци е минал повече от месец. По това време държавните институции са влезли в ролята си и нещата изглеждат подредени и почти лесни. Но в първите дни и седмици след войната никой не е наясно как да се справи с такава огромна бежанска вълна, нито с такъв тип бежанци – основно майки с малки деца.

И доброволците се заемат с най-важните задачи – намират подслон, храна, дрехи и лекарства за хилядите бягащи от войната, които прииждат във Варна денем и нощем с автобуси, коли и влакове. Черноморската столица е първата спирка за влизащите през Дунав мост и Дуранкулак. „Не бяхме готови за такива мащаби“, ще признаят по-късно хора от институциите. Но доброволците и дарителите някак успяват да овладеят хаоса и да свършат това, което е необходимо.

Работният ден на един доброволец

В центъра за бежанци през март се координираше цялата дейност по посрещането и настаняването на украинците. „В продължение на поне 20 дни посрещането на бежанците беше работа на доброволците и на дарителите. В първите дни нямаше яснота нито за статута им, нито за местата за настаняване, нито за изхранването. Не знаехме какво да отговаряме на въпросите им. Но можехме да им предложим нашите усилия, съчувствие, състрадание, човешка подкрепа“, казва Стела Николова. Отстрани е трудно да се разбере колко огромна работа вършеха доброволците. Изоставили собствения си бизнес или работно място, те бяха на поста си в кризисния център по 8-10 часа дневно, организирани на смени, за да покрият цялото денонощие.

Седмици наред доброволците заместваха държавата и общината и се учеха в движение как да помагат на уплашените и безпомощни бежанци. „Дневно през центъра минаваха около 500 души, които трябваше да бъдат регистрирани, настанени и да получат най-необходимото. Повечето от тях бяха пътували по 3-4 дни и идваха направо в кризисния център - изморени, гладни, стресирани“, припомня си варненската адвокатка. И доброволците запретват ръкави – да нахранят, подслонят и подкрепят тези изстрадали хора, да им дадат утеха и да им вдъхнат поне малко надежда. В доброволческата част, която се занимава с провизиите и с дрехите, на смени дежурят между 15 и 20 човека. На регистрацията работят други 7-8 доброволци.

Работният ден в кризисния център започва в 8 ч. с преглед на запасите. Стела отговаря за продоволствията, а Стилиана – за медикаментите. „Първо проверяваме рафтовете – какво се е изчерпало през нощта и какво е останало. После правим списък с най-необходимото за деня и го публикуваме в социалните мрежи с молба за помощ“, обясняват двете дами. А списъците започват така: „Днес ни трябва вода в малки бутилки… Днес ни трябват кроасани за децата... Днес ни трябват чехли и домашни обувки... Днес ни трябват памперси... санитарни принадлежности...“

„Ние гледахме да осигурим неща от първа необходимост, защото хората идват без нищо, само с дрехите на гърба си. И това са 90 % от бежанците. Нямат със себе си дори четка за зъби, за децата няма памперси, няма храна, нямат превръзки, нищо нямат. Затова проблемът беше за съвсем елементарни неща“, припомня си Стилиана. В първите дни всеки от доброволците звъни на познати и приятели, за да моли за помощ. После, когато бежанците стават стотици и хиляди, доброволците публикуват всеки ден списък с вещите от първа необходимост, а цяла Варна се втурва да помага.

Доброволците бързо започват да работят като добре смазана машина – докато едните посрещат поредния автобус с бежанци, други започват да търсят места за настаняване. За всяка пристигнала група се правят десетки прозвънявания за свободни квартири и хотели във Варна и Златни пясъци. После, когато местата там свършват, започнат да се търсят хотели по цялото Черноморие.

„Първоначално беше изключителен проблем да се отворят хотелите, защото те бяха затворени за зимата, вътре всичко беше опаковано. За да се настанят бежанци, трябваше да се изчистят стаите и помещенията, да се купят продукти, да се отоплят сградите, а нямаше персонал“, казва Стела. Тя не може да забрави как се наложило около 15 доброволци да чистят хотел, за да настанят голяма група бежанци. „Доброволците цял ден чистиха, за да отворят хотела. Една от жените, на около 60 години, на следващия ден не успя да дойде на дежурство в центъра, защото не можеше да стане от леглото“, припомня си Стела.

Докато чакат да им намерят места, бежанците попълват продоволствена карта, в която описват от какво имат нужда. „Сами си бяхме изработили такива карти, защото хората имаха различни потребности. Освен това приготвяхме за всички по един пакет от първа необходимост – няколко консерви, хляб, кроасани, някакви плодове, кафе и чай. За да може, когато се настанят в хотела, да имат нещо да хапнат, защото хотелът може да не е подготвен да изхрани още 50 души“, обяснява Стилиана. Бежанците получават и други вещи от първа необходимост – четки и пасти за зъби, чехли, дрехи, маратонки за децата.

През март кризисният център е отворен 24 часа в денонощието и през цялото време там работят доброволци. „Сами си правехме списъци и графици – кой кога може да дойде на следващия ден, през седмицата, така че да са покрити всички смени. Вечер дежуряха поне двама души, които се занимаваха с настаняването на бежанците. Други доброволци превозваха хора до хотелите, защото автомобилите не стигаха. Главно с полицейски бус превозвахме хората, защото полицаите и пожарникарите също бяха в центъра по 24 часа“, казва Стела Николова. В един от постовете си във Фейсбук тя беше пуснала клип как пожарникари и полицаи сглобяват детска количка за бебе от Украйна. „Количката също беше дарение от варненци, а в центъра бяхме останали само жени, не успявахме да я сглобим. Тогава се намесиха дежурните полицаи, направиха количката, а клипът предизвика множество коментари“, спомня си варненската адвокатка.

Ужасът на войната

Стела и Стилиана виждат всеки ден ужаса на войната, отпечатан върху лицата на майките, бягащи с децата си. „Това са майки, които са дошли сами, защото мъжете им са останали в Украйна или са убити. Някои от тези жени дни наред са шофирали, докато над главите им са летели бомби, карали са по тъмно и по черни пътища, за да избегнат обстрелите. И пристигат на ръба на силите си, без храна, без пари, само с една раница с дрехи за децата“, разказва Стела. След дългия път има и болни деца, за които доброволците търсят дарители на детски лекарства от първа необходимост – панадол, нурофен, капки за нос.  

„Хората са пътували дни наред. Идваха гладни – и децата, и възрастните. Дечицата ни гледаха направо като Господ, когато им давахме по един кроасан и едно сокче. Те, милите, не можеха да повярват, че някой им дава храна, даже питаха майките си: може ли да го взема?“, разказва адвокат Николова, която и до днес се разстройва при спомена за малките изстрадали деца: „Децата бяха много уплашени и травмирани, особено тези, които са видели падащите бомби и разрухата. За тях всичко е много трудно и шокиращо, затова е добре, че в част от хотелите са им осигурени психолози“.

А Стилиана не може да забрави една случка с шоколадови яйца, получени от дарител. „Един ден виждам в центъра кутия с 20 шоколадови яйца. Давам ги на най-малките дечица, а те стоят като препарирани, все едно им даваш злато. Толкова се радваха, бяха толкова щастливи! Даже не смееха да ги вземат!“, разказва Стилиана.

Стела Николова пък напомня за момче, избягало от Украйна по джапанки: „Идва в центъра по джапанки, а през март беше студено. Един от нашите доброволци само дето не се разплака, направо си събу маратонките и му ги даде, а самият той си тръгна по чехли“.

„Поне 90 % от бежанците нямат нищо. Това са добре възпитани и скромни хора, които са изключително благодарни, че ги приемаме и им помагаме. Но има едни 10-ина процента, които идват със скъпи автомобили, ходят по молове и спа центрове и някои хора се дразнят, защото виждат тях, а не онези изстрадали майки от Спортната зала“, ядосва се Стилиана по повод появили се коментари.

Хората, които вършат работа за цял щаб

Ина Алексеенко е украинка, живееща от години във Варна, брокер на недвижими имоти. И доброволка в кризисния център от първия ден. Именно тя се занимава с осигуряването на места в хотелите – една изключително тежка задача. „Тя се договаряше с хотелите, кой кога може да отвори, колко места може да осигури, колко човека може да изхранва. Правеше това съвсем сама, преди да се сформира някакъв щаб в държавата. Чух, че 51 души към министерството на туризма се занимават с това, а Ина вършеше тази работа сама, и то в продължение на 20-ина дни, докато направят този щаб. Не знам кога се прибираше, вечер в 23 ч. я оставяхме в центъра, сутрин я намирахме пак там“, казва Стела.

Ина денонощно прозвънява хотел по хотел, за да настани пристигналите групи. Освен другите трудности, често има проблеми и заради домашните любимци – много от украинците бягат с домашните си животни, каквито не всички хотели приемат.

„Понякога се случваше сутрин да заварим 2-3 автобуса с украинци, друг път е било по-спокойно. Но в центъра идваха и хора, които пътуват със собствен транспорт или пък с бусчета на доброволци, които ги вземаха от границата. Това беше огромен натиск за откриване на нови и нови хотели всеки ден“, обяснява Стела Николова: „Влизаха от границата и всички идваха във Варна. По някое време местата в хотелите свършиха, защото не всички хотели на Златни пясъци можеха да отворят или да приемат бежанци. И започнахме да ги изпращаме в Слънчев бряг, Китен, Несебър, където има място. Ина вече звънеше по цялото Черноморие, за да търси подслон“.

Таня Георгиева пък се занимава изцяло с продоволствената част в центъра. Украинка, женена за българин, която от 30 години живее във Варна. „Задължително трябва да си запишеш това име“, казва Стилиана и обяснява: „Таня направо спеше в центъра. Когато отидехме сутрин, тя вече беше там, когато си тръгвахме, пак я оставяхме там. Беше си взела отпуск като повечето от нас и от първия ден беше денонощно в центъра“.

Повечето от доброволците са от руската и украинската общност във Варна, има и много българи, които говорят руски. Други доброволци, които не говорят руски, особено мъжете, са „разпределени“ за шофьори и товарачи. „Връчвахме им количките и ги пращахме да товарят и да разтоварват багажи“, смеят се Стела и Стилиана с безкрайна благодарност към своите колеги.

Двете специално посочват доброволците Тодор Бобадалиев и Йордан Кателиев. „Тодор се занимава с недвижими имоти, но почти денонощно беше в кризисния център, не знам дали изобщо си е почивал, неуморно беше там, макар че има две малки деца. Женен е за рускиня, затова говори езика. Йордан Кателиев има бизнес с климатични инсталации, но също беше денонощно в центъра. Буквално. Понякога се прибираше чак в 5 ч. сутринта, след като дежуреше по цял ден и цяла нощ. Той се занимава основно с регистрациите и с настаняването на бежанците и понякога нещата стават критични. Ето, и вчера беше критичен ден, търсихме навсякъде свободни бази, защото вече няма места за настаняване. Никъде няма места, а автобусите продължават да пристигат във Варна. Затова Тодор е работил цяла нощ“, обясняват двете дами и не крият възхищението си от всеотдайните мъже и жени на Варна, които помагат на бежанците.

Свилен Симеонов и Весела Маринова също са сред най-активните доброволци на центъра. Двамата посрещат украинци на гарата и ги водят в Спортната зала, и продължават да вършат тази работа и до днес.

Стела Николова: Все по-трудно ще става!

Все по-трудно ще става, казва със съжаление адвокат Стела Николова, наблюдавайки хода на войната в Украйна. И допълва, че след кратко затишие бежанците във Варна отново се увеличават.

По официални данни, към 15 април във Варна има 30 000 бежанци. Хората остават във Варна, защото мислят, че има повече работа по морето, всеки иска да е в голям град, обяснява Стела Николова. Но според нея ще има проблеми с настаняването на бежанците. Хотелиерите не могат да ги подслоняват до безкрайност, защото започва сезонът, а хотелите си имат резервации, напомня варненската адвокатка. Затова тя е посъветвала областния управител да се обади в щаба в София и да обясни, че Варна не може да настанява и да поема хора до безкрайност.

„Още от границата бежанците трябва да се разпределят към свободните бази в страната. Нашият областен управител от първия ден на бежанската криза е поел цялата тежест на гърба си, но във Варна вече се чудим къде да ги настаняваме, всички места свършиха. Знаете ли колко е ужасно да кажеш на майка, която бяга с децата си от войната, че няма място за нея! Направо им текват сълзите!“, казва Николова.

И коментира, че кризисният щаб в София трябва да има готовност за посрещане и разпределяне на украинците в цялата страна. И в други части на страната има хотели, има и много почивни бази, които могат да подслонят бежанци, напомня адвокат Николова и призовава институциите – синдикати, учители, прокуратура, съдебна власт, да отворят станциите си за търсещите убежище.

Не може да се разчита безкрайно и че доброволците ще вършат работата на държавата, предупреждава адвокат Николова. „Доброволците не могат да решат всички проблеми. В крайна сметка българската държава и БЧК трябва да поемат своята отговорност, когато има такава огромна вълна от бежанци“, подчертава Стела Николова. И посочва една от задачите на държавата  – да осигури езикови курсове за украинските деца: „Тези деца ще имат нужда да учат български, защото няма как да влязат в училище и да четат и пишат без предварителна подготовка. Дано през лятото училищата да организират някакво обучение за тях!“

Според адвокат Николова самите бежанци все още са объркани и не знаят какво да правят. „Прави ми впечатление, че няма опашки пред кабинета за ваксинации на деца. Очевидно повечето украинци са с мисълта, че ще се върнат скоро в Украйна. Но никой не може да прогнозира колко ще продължи войната. Затова според мен отговорната позицията на правителството е да каже на тези хора, че може да се наложи да останат тук повече време и трябва да си подредят живота“, коментира Стела Николова. Тя напомня, че отсега трябва да се мисли за нови места в училищата и детските градини, за настаняването на бежанците след 31 май, за устройването им на работа.

„Тази война може да продължи много дълго, години. Има прогнози, че бежанците в България могат да достигнат милиони. Затова правителството трябва да е готово за всякакви варианти и да си обяви предварително мерките, за да знаят и самите бежанци какво могат да очакват. Ясно е, че майки с бебета не могат да работят и за тях помощта трябва да бъде продължена. Има обаче семейства, в които родителите искат да работят, но пък не могат да започнат работа, преди да са дали децата на градина. А в градините няма места, не виждам как ще се справим! Същото е в училищата!“, предупреждава адвокат Николова.

Тя посочва и друга трудност – бежанците искат да са в големите градове и това е разбираемо, защото възможностите за работа и гледане на деца са повече. Но Варна вече се задъхва, няма квартири, а наемите станаха космически, алармира Стела Николова.

Доброволците продължават да помагат

Дори след края на дежурствата в кризисния център доброволците продължават да помагат на бежанците. Стела Николова почти е „осиновила“ украинката Ання и трите й деца – на 4, 8 и 10 години. Мъжът на Ання е бил убит от шрапнели, докато подготвял колата, за да евакуира семейството си от Волноваха, малък град между Донецк и Мариопул. Ужасената жена грабнала децата и тръгнала с първия автобус към Лвов, макар че искала да избяга в България. От Лвов семейството се прехвърлило на друг автобус до границата с Румъния. Пресекли границата пеша, а Ання носела само една раница с дрехи за децата. В Румъния еврейски свещеник им платил билетите за влака до България, защото младата жена имала само украински гривни. След няколкодневно кошмарно пътуване Ання пристигнала във Варна и е решила да остане тук с децата си.

Избрала е България за своя нова родина, защото й казали, че тук е много хубаво, хората говорят близък до руския език, а Аня не владее западни езици, обяснява Стела Николова. Сега тя помага на младата украинка да си намери работа и училища за децата. Аня е финансист по образование и варненската адвокатка вече е открила бъдещ работодател, който взел присърце съдбата на изстрадалата майка. Това е шанс за Ання да работи по специалността си и да получава по-добра заплата, за да издържа децата си, коментира Стела. Подкрепата й не спира дотук – нейна приятелка ще предостави на Ання и децата й жилище без наем, което е огромна помощ при тези високи наеми в града. Сега семейството изчаква пробите за полиомиелит, които са задължителни за детската градина, за да може 4-годишният Ваня да тръгне на градина, а майка му – на работа.

Много майки са затруднени да започнат работа, защото децата им не могат да тръгнат на градина без всички ваксинации, а те са с различен ваксинационен календар, обяснява Стела Николова. И се притеснява, че наесен може да няма места в градините: „Ако войната продължи, подозирам, че ще има сериозен наплив към нашите градини и училища. Няма да има места, защото не можеш да сложиш по 50 деца в група или в клас!“

Трудностите с устройването на Ання и децата й показват какви ще бъдат проблемите и за украинците, и за държавните институции, ако навреме не се подготвим, предупреждава Стела Николова. Тя продължава всеки ден да решава по някакъв казус с бежанците. Предишния ден са ходили да купуват инхалатор за болно дете, защото в хотела имало само един инхалатор, който се ползвал от три деца. Появява се и друг проблем – оказва се, че в Украйна много деца са на безлактозна или безглутенова диета.

Наскоро една майка я помолила за дрехи и обувки за двете си момчета, на 13 и на 15 години. „Жената с много неудобство ни се примоли за някакви обувки и тениски за децата. Защото в кризисния център се получават предимно дрехи за бебета, а за деца над 10 години почти няма нищо. За хора, които са избягали с малко пари и не работят, е голяма трудност дори да се облекат! Не знам как ще се справят тези хора. Те се радват на всяко нещо, което им се даде!“, коментира Стела Николова.

Дълбок поклон за дарителите

От дистанцията на времето Стела и Стилиана виждат и добрите неща, и слабостите в организацията. Според Стела още в първите дни в помощ на бежанците е трябвало да се включи армията. „Логично беше армията да поеме тази огромна бежанска вълна, защото армията има и хора, и организация. Военните разполагат с кухни, а ние се молехме всеки ден за кроасани, разполагат с водоноски, а ние се молехме за вода, разполагат с транспорт, с бази, с медицински лица и лекарства. Те имат всичко. А на нас ни липсваше всичко и попълвахме всички липси от доброволци“, коментира със съжаление Стела Николова.

Тя не пести упреците си и към община Варна. „Общината можеше да поеме първоначалния удар, а тя предостави помещение за кризисния център едва след като областният управител ходи да се моли три пъти. Общината можеше да отпусне средства за оборудване на центъра, а не доброволците да ходят да се молят на фирми за компютри, скенери, принтери, да си носят собствените лаптопи, за да качат програмата за настаняване. Това всичко е дарения – целият координационен център работеше с доброволци и с дарения, и така продължи седмици наред!“, подчертава Стела Николова. В същото време тя не пести похвалите си за областния управител на Варна, който „се нагърби с една доста тежка задача“.

Най-големите аплодисменти обаче са за хилядите дарители, които помагаха и продължават да помагат според възможностите си. Стела и Стилиана могат с часове да разказват за тях – за възрастната жена, която очевидно живее скромно, но носи 50 лв. за бежанците и отказва да си тръгне, докато не ги приемат. За големите фирми, които редовно доставят кашони с минерална вода, закуски, чай и кафе. За дребния търговец, който опразнил магазинчето си, когато прочел, че бежанците нямат чехли и джапанки.

„Имаше много дарители – и големи фирми, и частни лица, които идваха и носеха всеки ден. Сутрин се обаждаха да питат къде е списъкът за деня и какво трябва да се осигури за центъра. Без тяхната помощ нямаше да се справим“, обобщава Стилиана.

За тази подкрепа дължим дълбок поклон на хилядите безименни дарители и доброволци, които отвориха сърцата си за бежанците и помагат искрено и всеотдайно на хората, търсещи убежище от ужаса на войната.

В момента центърът продължава да работи под ръководство на държавата и с участието на експерти от различни институции.