English   14222 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Програма Достъп до информация: 26 години усилия и постоянство в защита на правото да знаем

 


Д-р Гергана Жулева е инициатор, един от основателите и изпълнителен директор на Фондация „Програма Достъп до информация“
(ПДИ) – организация, която през последните 26 години се превърна в институция в България. Институция, свързана с правото на достъп до информация и неговото прилагане.

Разговаряме в края на дълъг ден, след поредното онлайн обучение на административни служители за прилагането на законодателството за достъп до информация. Обученията за всички, които имат интерес към това фундаментално конституционно право – на граждани, на журналисти, на административни служители и институции – са само един сегмент от цялостната дейност на ПДИ в България и по света.


д-р Гергана Жулева

От „Вход за журналисти и граждани забранен“ до открита, отчетна и прозрачна администрация

Ако върнем лентата назад в годините, стигаме до 1995. Малка група социолози, сред които е Гергана Жулева, решават да проверят какво е положението с достъпа до информация в България.

„Тогава направихме проучване, написахме доклад, но така или иначе беше абсолютно ясно, че става дума не за научен, а за законодателен проблем“, спомня си д-р Жулева и продължава: „По това време имаше закони за свобода на информацията или достъп до информация в 12 държави по света. Към 2000-та година бяха вече 25 държави. Всъщност идеята за създаването на организацията беше да подкрепим първо търсенето на обществена информация от държавни органи. Още тогава знаехме, че трябва да имаме група юристи, които да подкрепят със съвети чисто професионално този процес. Да се упражнява правото по Конституцията в чл. 41 и да подтикваме държавните органи да бъдат прозрачни. Защото ако говорим за правото на информация, то е за гражданите, за търсещите информация. А за институциите – те трябва да бъдат прозрачни.“ Всъщност това е и разликата между право на достъп и прозрачност.

Още от самото начало целта и мисията на ПДИ са формулирани конкретно: подкрепа на гражданите и натиск върху институциите да бъдат по-прозрачни.

Първоначалната гледна точка е, че нещата са прости и ясни – че е достатъчно да бъде приет закон и съответно да бъдат ясно разписани задълженията на страните. Разбира се, действителността се оказва много по-сложна.

Още при създаването на ПДИ обаче всички учредители – 11 души, сред тях има икономисти, юристи, журналисти – ясно формулират необходимостта за лесен достъп до публичните регистри и уреждане на този процес.

Фондация „Програма достъп до информация“ е основана през 1996 г. Първият Закон за достъп до информация в България е приет едва четири години по-късно.Това време е необходимо на всички участници в публичните процеси в България да осъзнаят необходимостта от такъв закон, казва д-р Жулева. „Тогава наистина нещата вървяха като по учебник. Самият проектозакон, който беше публикуван през 1998 г., премина през двугодишно обсъждане. Защото не беше ясно на всички страни, че има нужда от него, не беше познато това право – дори на юристите. Имаше много писма със запитвания какъв е този закон, кому е необходим… Досега пазя едно писмо от Асоциацията на прокурорите, че не е необходимо да се прави такъв закон…“

И днес ПДИ работи в няколко стратегически направления, които следва през годините: 
  • подпомага упражняването на правото на информация;
  • насърчава търсенето на информация чрез гражданско образование в областта на свободата на информация;
  • работи за прозрачност на институциите на централната и местната власт.

 адв.Александър Кашъмов (от екипа на ПДИ), д-р Гергана Жулева и адв. Кирил Терзийски (също часто от екипа)

Законодателството: необходимата среда за практикуване на всяко право

„Законодателството не е само Законът за достъп до информация. Това е целият свод от закони: за защита на личните данни, за класифицираната информация, различни закони, които уреждат публичност на бази данни, на публичните регистри…  През цялото време е необходима и застъпническа работа за запазване на законодателството, за запазване на основните стандарти в тази област“, казва изпълнителният директор на ПДИ. Разбира се, много неща се променят през годините. Приети са няколко препоръки на Съвета на Европа. Днес има действаща конвенция на Съвета на Европа за достъпа до официални документи, но България все още не я е подписала.

„Това е една неуспешна наша кампания. Не мога да разбера на какво се дължи нежеланието България да се присъедини към Конвенцията. Защото българският закон съответства на стандартите, но има някаква невероятна съпротива от страна на властта, и то най-различна власт от 2009-а насам, за присъединяване към тази конвенция. Не им се струва важно да я приемат. Макар, че тя задава основни стандарти в тази област, нищо не пречи на България да се присъедини към нея със закона, който има и който е на ниво“
, признава Гергана Жулева. Не й споделям, но веднага се сещам за още една конвенция – Истанбулската – която България не иска да ратифицира.

Координаторите на ПДИ: богатството на мрежата


Екипът на ПДИ и регионалните координатори

И днес Програма Достъп до информация поддържа създадената още при основаването на организацията мрежа от регионални координатори в областните и някои други градове на България. Ролята им е ключова в първите години, когато наблюдението на процеса е много важно, когато дигиталната ера едва прохождаше.

„През годините и ролята на координаторите се промени. В началото те ни изпращаха казуси, свързани с достъпа до информация. Нямаше развити социални мрежи. Сега всичко се получава директно в офиса. Но тогава имаше някои важни казуси, които трябваше да се поставят за обсъждане и решаване в публичното пространство, да се предоставя правна помощ, да се разясняват и публикуват“
, спомня си изпълнителният директор на ПДИ.

През 2000-та година представително проучване на Алфа Рисърч регистрира, че едва три процента от българите познават правото на достъп до информация. През 2010-а година 39% от българите вече познават това право.


„Ясно е, че без помощта на журналистите, които непрекъснато отразяваха, разпространяваха това знание за правото на достъп, и то не само в национални, но и в местни медии, без тях нямаше как да се получи този ефект, при това за толкова кратко време“, казва Гергана Жулева. И досега това право се упражнява най-много от граждани, на второ място са неправителствените организации и бизнесът, на трето - журналистите.

Журналистите: кучетата пазачи на обществото

Според редовния медиен мониторинг, осъществяван от ПДИ, средно за година има над 350 публикации, свързани с правото на достъп. Това означава, че почти всеки ден в медиите се разбира, че някой, който разказва за нещо или е разкрил нещо, е използвал Закона за достъп до информация. Изобщо, хората вече знаят за този закон. Може да не са упражнили правото си, да не са подавали самите те заявления за достъп до информация, но знаят, че възможността съществува.

Нещо много важно в този контекст: макар журналистите като група да са на трето място по използване на правото на достъп но закона, техните казуси са такива, че носят огромен обществен интерес. Когато журналистите питат, те не го правят, защото искат да научат лично за себе си, а за да подготвят разследване или да направят публикация.

Правната помощ: от заявление за три минути до тригодишно съдебно дело

ПДИ от самото си създаване оказва правна помощ при използването на Закона за информация на всички заинтересовани. В първите години да напишеш дори заявление за достъп до информация се оказва сложно, защото институциите могат да използват като претекст за отказ неправилно написано заявление например. С годините тези неща се променят. ПДИ е автор на пет наръчника за използване на достъпа до информация, които са достъпни на сайта им, както и всички необходими форми на заявления.

Разбира се, и днес се водят дела за достъп до информация. Някои, особено свързани с журналистически разследвания, продължават и три години.

С развитието на интернет комуникациите картината, естествено, се променя. Институциите подреждат своите онлайн пространства – когато търсиш нещо, отваряш сайта и евентуално намираш информацията. Развиват се платформите за отворените формати на публичните регистри и бази данни, които се създават от институциите. Ако наистина данните са отворени, информацията може да се сравнява, да се изследва, да се получава ново знание.

„В много отношения България може да се похвали с активно публикуване на публична информация, както и с добра организация на работата по достъп до информация. Не сме стигнали до идеален момент, разбира се, но напредъкът е видим
“, дава своята оценка д-р Гергана Жулева.

Златен ключ, вързан ключ и катинар, но и Денят на правото да знам


.
Наградите „Златен ключ"

Застъпническите кампании са много важни в работата на ПДИ, защото увличат хиляди хора да направят оценки на достъпа до информация, да оценят институциите, да отличат активните. Сред най-популярните кампании са Денят на правото да знам, който се провежда всяка година на 28 септември, международния ден на правото да знам, наградите за прозрачност на институциите и администрациите, когато ПДИ връчва отличия като „Златен ключ“ за граждани, журналисти, НПО и институции, но и анти-награди „Катинар“ и „Вързан ключ“.

От пет години имаме курс в Нов български университет за студенти по журналистика и масова комуникация. Стремим се всичко това, до което сме стигнали в своите практически занимания, да го споделяме. В момента правим из страната поредица срещи - обучения. И администрацията вече знае много за закона, обсъждаме казуси, съдебната практика е много полезна, защото могат да бъдат изведени решени въпроси, които са възниквали в хода на прилагането на закона – те са ясно решени от съда и няма съмнения в тях“, споделя Гергана Жулева.


Екипът на ПДИ със студенти от Нов български университет

Отварянето на публичните регистри: мощен инструмент за граждански контрол

Отварянето на публичните регистри за свободен достъп според д-р Жулева е най-важната задача, свързана с правата на гражданите да получават информация, да си съставят независимо мнение, да имат възможност да осъществяват контрол върху институциите – особено когато става дума за информация, свързана с регулиране и с контролиране. Процесът е свързан и с това институциите сами активно да публикуват публичните регистри, базите данни, с които разполагат, за да могат гражданите да имат достъп до тях, да правят собствените си проучвания, да получават безпроблемно информация.

„Активното публикуване фактически формира средата на всекидневието. Ако можеш лесно да намериш определени документи, няма да си губиш времето да подаваш заявление. Просто ще ги намираш. Лесното намиране е свързано с преобразуване на интернет страниците на институциите, на подреждането им, на създаването на групи в институциите, които да се занимават с активното публикуване – тоест не един човек, който качва някаква публична информация, а системно и организирано тези процеси да текат на различните нива в администрацията. За да може информацията да е навременна, да бъде постоянно публикувана и да е актуална“.
 
И още една задача, чието решаване предстои отново с усилия и постоянство, и с добра воля: да не се формалиризат правата по този закон. Ясно е, че когато администрацията разбира кое се търси в момента – в даден град, в дадена община, тя може сама да бъде активна.  Местните власти например могат да правят проучвания. Ако нямат пари, могат по друг начин да обобщават нуждите на гражданите, като следят какво се търси в медиите например. И тук институциите трябва да бъдат по-активни. Защо? Последен отговор от изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева:

„Защото Законът за достъп до информация не е просто някаква процедура да си подадеш заявление, а институциите да спазят закона, отговаряйки ти. Законът е инструмент, свързан с право. И самите принципи на закона трябва да бъдат разбрани от администрацията: че тя трябва да бъде открита, отчетна и прозрачна“.

ххх


#нпокореспонденти


Автор: Цвета Ненова, кореспондент на НПО Портала за Северен централен регион

Сходни публикации

Когато цветето увехне, преди да разцъфти

Когато цветето увехне, преди да разцъфти

Разказ за единственото възпитателно училище-интернат за момичета в България, за един малък светъл лъч в техния живот и за

Фондове за хората

Фондове за хората

Що е то Общински фонд за подкрепа на местни граждански инициативи? Защо е важен? Къде има у нас? Как работи? Как се създава?

Антивирусна програма срещу неправомерната търговия с власт

Близо 60% от българите смятат, че управлението на страната е под значими  частни интереси, показва изследване на