Асоциацията на професионалните фотографи: имаме какво да дадем на България

Лилия Йотова е председател на Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ). Занимава се професионално с фотография от 20 години. Разговаряме с нея за дейността на Асоциацията, за изкуството да уловиш мига, за авторските права, етичното снимане и за България.

Разкажете ни как бе създадена Асоциацията на професионалните фотографи.

Учредихме я през 2016 година като неправителствена организация в обществена полза. Целта ни бе да обединим фотографската общност в сдружение, което да утвърждава авторитета на професията фотограф, да защитава авторските права и интересите на фотографите, да представя творчеството им у нас и в чужбина.

Какви са вашите членове и как финансирате дейността си?

Всички наши членове са професионални фотографи, т.е. за тях това не е хоби, а професия, която упражняват и с която изкарват доходите си. Държим на висок стандарт и качество. Затова и при кандидатстване за членство се представят портфолио, професионални препоръки, награди, дипломи, стаж и всичко това се разглежда и гласува на управителен съвет. При нас е важно качеството, а не количеството. Сред членовете си имаме различни фотографи – репортажни, сватбени, интериорни, портретисти, пейзажисти, рекламни, модни, детски, както и такива, които снимат филмови продукции.

Единственото ни финансиране е от членски внос. През 2021 година направихме две изложби в чужбина, за които ни платиха авторските права. Опитваме се да осигурим финансиране и от проекти, но за сега нямаме спечелен.

Членове на Асоциацията. Снимка - Петър Станев.

Как се развихте през този седемгодишен период, какво постигнахте?

В началото бяхме десет човека. Постепенно се увеличавахме и асоциацията започна да се разпознава като сериозна работеща организация с качествени хора и смислени цели и проекти. Важен момент в нашата история е поканата и участието ни в журирането на международните фотографски награди VOUBS. Там осъществихме контакт с чужди фотографски организации и подписахме първия си меморандум за сътрудничество. През 2017 г. кандидатствахме и ни приеха за член и ексклузивен представител на България във Федерацията на европейските професионални фотографи. Работим доста сериозно с тях и сме включени в работната им група за авторски права.

Важен момент в нашата дейност са осъществените изложби в чужбина. Това „натрупване на биография“ доведе и до увеличаване на членовете ни, защото колегите виждаха, че има смисъл, че общите ни усилия са в полза на фотографията в България, че влизаме във фокуса на различни събития. Бих казала, че днес сме една авторитетна организация. Много често ни изпращат въпроси за становища по казуси, свързани с авторски права и други поводи. Имахме среща с Камарата на независимите оценители, с които коментирахме възможности за провеждане на обучения на оценители в сферата на фотографията и интелектуалната собственост, защото имат нужда от допълване на знания в нашата сфера.

Усеща се вече по-сериозното ни възприемане и като организация, и като професия. Участваме в различни форуми на европейската федерация, включително и в конкурси, организираме фоторазходки, ходим и провеждаме обучения, инициираме и/или се включваме в събития и т.н. Аз от самото създаване на АПФ давам всичко от себе си, работя повече за асоциацията, отколкото за мои лични проекти. И това е абсолютно безкористно, защото виждам смисъл. Виждам как се обединяваме и се превръщаме в сплотена общност. Когато някой колега има нужда от помощ, веднага се прави организация и му се помага. Поддържаме контакти помежду си, оказваме си съдействие при срещнати трудности, проблеми или промяна на ангажименти.

Дъблин. Кадър от Генерална асамблея на Федерацията на европейските професионални фотографи, на която Асоциацията на професионалните фотографи е приета за член.  На снимката са председателите на всички европейски фотографски асоциации. Снимка - Лилия Йотова.

Повишава ли се културата на българите по отношение на авторските права? И дали не стана още по-чувствителна темата с развитието на социалните мрежи, където всеки смята, че може да прави съдържание?

За повишаване на културата все още не може да се говори. А има нужда от това, защото повечето нарушения на авторските права са от незнание и ниска култура. И сте права – социалните мрежи имат голям принос за нарушаването на правата на авторите, защото информацията се разпространява лесно и е достъпна, всеки може да създава съдържание и да го споделя. Но в повечето случаи съдържанието се сглобява от различни части – текст, снимки, клипове, намерени на различни места, не собствени такива. От тук произтича и много грешното убеждение, че това, което се намира в интернет, е свободно и може свободно да се ползва. Това, че се намира в интернет, не означава, че е безплатно за ползване. Ако го намерите в търсачката с Гугъл, не означава, че може да го ползвате свободно, а трябва да имате разрешението на автора. Хората неосъзнато, неумишлено крадат в дигитална среда, поради незнание. Но има и случаи, когато абсолютно целенасочено се взимат кадри и се използват за търговска, рекламна или друга цел.

Какви са проблемите на сектора у нас?

Основният проблем е именно нарушаването на авторските права. Той може да се раздели на части – нарушаване на имуществени и неимуществени права. От неимуществените на първо място е проблемът с непосочването на автора, когато се използва негово произведение. Но и най-лесно може да бъде решен, като хората осъзнаят, че когато се използва фотографско произведение, трябва да посочват името на фотографа при всяко поредно ползване. Не е задължително да се поставя воден знак, името може да се изпише под снимката, над или под текста – има достатъчно възможности за това. И ако авторството започне да се посочва, то тогава ще намалеят и злоупотребите с нарушаването на права при фотографските произведения. В голямата част от случаите ползвателите казват „Ние не знаехме кой е авторът. Просто намерихме тази снимка в интернет, хареса ни и я взехме“. Ако е посочено името на автора, то вече имаш възможност да откриеш и да вземеш разрешение за използване на неговото произведение, както и да договориш условията – дали платено или свободно.

Оказва се, че и на европейско ниво авторското право във фотографията е слабо разработено. Държавите, които по-активно се занимават с това, са България, Нидерландия и Австрия.

На второ място има сериозни нарушения на имуществените/икономическите права. С няколко думи, това са правата, които трябва да се заплатят, за да се използват фотографските произведения за комерсиални цели. Тук влиза тиражирането, разпространението, репродуцирането и т.н. Тоест, всички действия, които могат да се извършват с фотографиите с цел представяне, реклама, търговия, производство и пр. Забелязвам едно леко неглижиране на професията фотограф, понеже фотографията стана доста масова и хубавите телефони имат много добри технически възможности, то едва ли не всеки стана фотограф. Дори авторитетни големи институции и бизнеси смятат, че професионално заснетите за целите им снимки са един ненужен разход съответно и професията е ненужна. И чак след като се сблъскат с действителността, осъзнават, че не е точно така. Зад професията фотограф стоят много знания. Както изглежда много простичко да снимаш с натискане на едно копче, така всъщност е много сложно. Професионалните фотографи са се обучавали с години – първо обучение, след това практика – за да могат да създават качествени изображения, предназначени за конкретна цел, а заснетите хора и обекти да изглеждат добре. И след това – те разполагат със скъпа професионална техника. Да, има телефони с много добри технически възможности, те правят хубави изображения, които са подходящи за дигитална среда и социалните мрежи. Но ако тези изображения са необходими за нещо по-сериозно – за реклама, за печатни издания – качеството на телефоните няма да е достатъчно,  то все още не може да достигне качеството, което се създава с фотоапарати. Най-важни са уменията на самите фотографи. Те са решаващ фактор за това какви снимки ще получите като клиент. И нашата цел е да изграждаме положителен имидж и доверие към фотографите, защото те са важен  фактор в днешната дигитална епоха. Защото днес хората разчитат много на визуалната информация, когато се организират събития. Не е достатъчен само текстът, необходимо е той да е съпроводен със снимков материал, защото днес по-малко се чете, а визуалната информация се възприема по-лесно, по-атрактивна е и привлича вниманието на читателя/зрителя.

Какви съвети да дадем на хората, така че да не нарушават авторското право?

Първо правило – уважавайте авторите и посочвайте тяхното име. Второ – ако ви трябва професионален фотограф, винаги може да намерите. Ето, нашата асоциация веднага ще ви насочи към съответния специалист според това какво искате да бъде заснето. Трето – питайте, когато искате да използвате вече направена фотография.

Вярвате ли, че един автор може да защити правата си в България?

Може. Много от авторите мислят, че това ще им отнеме много време и средства и може би заради това не предприемат никакви действия. А е точно обратното. Оказва се, че има малко заведени дела във връзка с нарушени права, но всички дела приключват доста бързо и в 95% в полза на автора. Затова искам да апелирам всички автори на творчески продукти, не само фотографите, да си търсят правата и да бъдат активни, защото има смисъл.

Как се доказва авторство на фотография?

Нарушено авторско право има най-често в дигитална среда – някой е взел ваша снимка за собствено ползване. Първо е необходимо да се прави принтскрийн на екрана като доказателство, че снимката е използвана. Защото често се случва да бъде изтрита веднага след първи разговор. Разбира се, трябва да докажеш, че снимката е твоя. Има достатъчно начини за това – трябва да притежаваш оригинала – той винаги е с по-голям размер от тези, които циркулират в пространството. Доказателство е и че авторът притежава съседните кадри на тази снимка, защото каквото и да се снима, винаги се правят повече от един кадъра. Докато това, което е качено в интернет  е само едно. Във файла също така има мета данни, където всеки професионален фотограф си вкарва името още в настройките на апарата. Така че като отвориш метаданните, там има цялата информация – за автора, за носителите на права, с каква техника е направена снимката, за обектива, използвана ли е светкавица, обработвана ли е и с какъв софтуер и т.н.

Една от целите на Асоциацията е (понеже предстои промяна на Закона за авторското право и сродни права), да стане задължително подписването на автора при всяко използване на фотографско изображение. И тогава по-рядко ще се налага да се доказва авторство, защото авторът винаги ще е посочен и тези проблеми ще отпаднат автоматично. Необходимо е да бъдат предвидени санкции при неподписване на автора, за да се научат ползвателите да спазват това неимуществено право. Въвеждането на тази простичка мярка – едно посочване на името на автора – ще реши страшно много проблеми.

Наскоро организирахте кръгла маса, посветена на авторските права. Разкажете ни повече какво постигнахте с това събитие.

Кръглата маса организирахме на 24 февруари 2023 г. съвместно с УНСС и Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. Темата бе „Упражняване на авторски права във фотографията. Проблеми и решения“. Бяха представени много интересни и актуални теми, а проблемите бяха поставени на научно ниво. Имаше участници от катедрата по интелектуална собственост, хора от академичния състав, фотографи, юристи, както и колеги, които се занимават с дигитализация на произведения, които са „осиротели“ – без известен автор. Дискусията бе много интересна и ще планираме още такива подобни. Искаме да запознаем хората с реални казуси и съответно с реално приложими решения.

От такива дискусии има нужда, както за фотографите, така и за тези, които ползват фотографски произведения в своята работа ежедневно. Интересът бе породен и от това, че събитието бе първото по рода си с акцент върху фотографията. Защото за закрила на авторско право повече се говори по отношение на музика, филми, книгоиздаване. Тези творчески индустрии имат организации от доста години, а нашата асоциация е доста млада – на 26 март 2023 г. ставаме на седем години.

Занаят или изкуство е фотографията? Или и двете?

Преди години фотографията бе включена като занаят в списъка на камарата на занаятчиите. В последствие бе извадена от списъка със занаятите. Днес разглеждаме фотографията като осмото изкуство, от страна на изкуствата. От страна на интелектуалната собственост също се разглежда като изкуство, както и като една от десетте творчески индустрии, която е включена в класификацията на Световната организация по интелектуална собственост. Защото в създаването на една фотография има творчество. Ако 100 фотографи бъдат на едно място и снимат едно и също нещо, ще получите 100 различни снимки. Няма да се повторят по никакъв начин. Това означава, че има творчество, а има ли творчество, значи е изкуство.

Снимка - Евгени Димитров.

Една майсторска фотография може да окаже изключително голямо въздействие.

Така е. Има една сентенция, че една снимка може да каже повече от хиляда думи. Въздействието на фотографиите е много силно и не случайно има тенденция за увеличаване на визуална информация за сметка на текстовата. Защото просто снимките и аудио-визуалните произведения са по-лесни за възприемане и казват повече. Светът върви натам.

И защото осъзнаваме силата на това въздействие, а и сме отговорни и спазваме етични стандарти, организирахме съвместно обучение с УНИЦЕФ за етично снимане и публикуване на деца в медиите. Това е много специфична материя. Нашите членове се стремят да спазват тези етични норми, така че заснетите снимки да не злепоставят децата, да не им вредят и уронват доброто им име. Защото децата са в слаба позиция и не могат да се защитават сами, не могат да взимат решения. А понякога и родителите взимат грешни решения. Спомняте си случая с детето на един футболен мач – бащата беше изрисувал себе си и детето си със свастики. Такива снимки не би трябвало да се публикуват.

Обучение за етично снимане на деца - съвместна иницатива на Асоциацията на професионалните фотографи и УНИЦЕФ- Снимка - Лилия Йотова.

Какви други съвети за етично снимане бихте дали?

Не трябва да се виждат лицата на дечицата, особено ако са жертви на насилие. Ако пък снимаме деца с увреждания, няма защо да бъдат показвани от най-драматичната страна, а точно обратното. И като цяло не бива да се използват децата, за да се предизвиква по-голям интерес чрез страданието. Не трябва снимките при трагични събития да предизвикват ужас. Снимките трябва да са щадящи. Не се снимат хора, които са починали. Ако е необходимо да се заснеме катастрофа, по-скоро се акцентира върху ограничителни ленти, полицейски коли отдалече, без да се показват жертвите, защото една снимка наистина прави страхотно впечатление, но не трябва да предизвиква инфаркти. Фоторепортерите минават специални курсове на обучение за снимане в горещи точки или трагични събития. Защото едно е да снимаш пожар, катастрофа, а друго е да снимаш сватба. Затова и фотографите са профилирани в различни направления. И се стремим да бъдем коректни както към заснетите, така и към потребителите на снимките.

Да си поговорим и за GDPR – регламентът за личните данни и фотографията.

Снимането има много пресечни точки с този регламент. Когато се транспонираше българският Закон за защита на личните данни с Европейския регламент, от АПФ излязохме със становище и в резултат на това ни поканиха в работната група за промяната на закона. Успяхме да направим няколко корекции, защото той не беше мислен от страната на фотографите и това щеше да се отрази много сериозно на работата ни. Защото представете си например, че снимате футболен мач и трябва да вземете декларации за съгласие от всичките десет хиляди зрители плюс двата отбора. Това няма как да се случи.

Тогава успяхме да направим поправки в закона, които за момента улесниха малко нашата работа. Когато има публично събитие, фотографите имат право да снимат хората, участващи в това събитие. Ако те са част от масовка, няма нужда да се събират декларации. Ако снимате по-близки кадри и събитието не е публично, а някакво затворено, частно, то тогава е необходимо да се взима съгласие от хората. Лицето на човек представлява „лични данни“, защото по него той може да бъде идентифициран. Има вече достатъчно устройства и програми, които могат да направят това. Когато се снимат деца или близки портрети за комерсиална цел, също трябват декларации. Когато се снима публично събитие, организирано например от голям магазин или верига, организаторите трябва да уведомят присъстващите, че това събитие се заснема, по мейл предварително или да има надписи на видими места. А присъствието на тези хора на мястото означава, че те са съгласни с това заснемане.

Един от текстовете, които се премахнаха от закона, бе, че човек може да поиска да бъде заличен от снимка. Това няма как да стане. Представете си, че това е групова снимка и се обадят трима души, които искат да бъдат заличени от снимката. Ще се наруши целостта на снимката. Отпадна и още един от текстовете и сега вече може да се правят снимки за журналистически цели, без да се иска разрешение за това. По принцип политиците и известните личности са с по-нисък праг на защита. Те са публични личности и тях можете да снимате. Единствено не бива да се навлиза в личното пространство на човека. Т.е.  когато тези публични личности са на публични пространства, ние като фотографи бихме могли да ги снимаме, а вие като журналисти да задавате въпроси. Когато те са си у дома или някакво място, което не е обществено, вие не трябва да навлизате в личното им пространство без тяхно разрешение.

.

Много внимателно трябва да се използват и снимки, особено с лица в близък план, взети от интернет, когато онагледявате дадена тема. Особено когато става въпрос за нещо негативно. Например не е редно да публикуваме снимка на момичета, за да се илюстрира трафик на жени – тези момичета не участват в трафик.

Аз снимам доста концерти и при някои от световните звезди подписваме предварително специални договори, в които често има и клауза, че снимките ще бъдат използвани само за отразяване на концерта и за никакви други цели. Преди се ядосвах на такава клауза, защото те ограничава. Но когато срещнеш доста такива случаи на неетично използване на снимка, става ясно защо е сложено това ограничение.

Разкажете ни малко повече за международните изложби, за които споменахте в началото?

Една от изложбите, с които много се гордеем е на тема „Древни традиции и обичаи от България“. Страхотна изложба, сборна – с участието на 16 фотографи от нашата асоциация. Тя бе създадена за чужбина. Радваше се на много голям интерес, който дори надхвърли нашите очаквания и вече е обиколила Будапеща, Москва, Татарстан, Рим и др. Тя продължава да пътува, защото ние работим много добре с българските културни центрове в чужбина. Тази изложба съпровожда българските събития зад граница. Тъжното е, че тук към нея няма никакъв интерес.

Преди 2021 години направихме още една колективна изложба – „Старите български столици и средновековни крепости“ – по повод 1340 години от създаването на българската държава. Тя също е много впечатляваща. Има я в мултимедиен вариант и може да се гледа и в интернет, в нашия youtube канал.

Хората, които съм виждала на откриването на изложбите, бяха толкова впечатлени  и развълнувани, че ни разпитваха за всяка една снимка. Имахме включени кадри от различни български традиции и обичаи – с лазарки, мартеници, кукери, Калоферското хоро, Еньовден, девойки с носии, снимки от Родопите. И навън има страхотен интерес към това. А ние тук не го използваме, което е тъжно. Всъщност ние в България изложби не сме имали. А имаме много голям архив, който може да бъде използван за едно прекрасно представяне на нашата родина.

Каузите са наша цел, светът на доброто е наша цел. Какви съвети да дадем за хубава снимка с кауза?

Много е важно да се избере място, където има достатъчно светлина. Хубаво е светлината да е срещу лицата на хората. Фонът също е много важен – добре е да е по-изчистен. Опитвайте се да уловите емоцията. Също така е важно да се „покаже“ примерът на някой, който е значим за останалите. Защото, когато лидер участва в дадена кампания и показва, че тази кауза му е важна, това е пример за останалите. Не просто да се снимат подредени хора, а да има движение, действие. Мислете преди да направите снимка. Но най-важното – не само правете снимки, а се включвайте в тези каузи.

Какво мечтаете за България? Защото освен двете си очи и останалите сетива, вие имате и още едно око – това на обектива, през което сте видели много хубави, но и много не хубави неща.

Много ни е красива държавата. Имаме всичко. И ми се иска всеки българин със сърце да работи за България. Да си я пазим и децата ни да се връщат тук, а не да стоят в чужбина. Много се радвам, че през последните години се създадоха такива организации, които се занимават с доброволчество, с каузи. Събират се, без да търсят изгода за себе си, а за да помагат на другите и това е много хубаво. 

И като продължение на този въпрос – вие като преподавател оптимист ли сте от срещите си с младите хора, на които преподавате?

В момента водя лекции в УНСС, а преди това 5 години преподавах в Арт колеж за визуални изкуства.  Младите хора много ме радват, активни са, с интересни и нестандартни идеи. Мислещи и много инициативни. Младите вече се стараят повече, допълнително се обучават и квалифицират. Ето, моите студенти сами искат да им поставям различни задачи. И друго – виждам отлив от културата на кича. Младото поколение е качествено. За това съм оптимист, стига да не ги изпуснем да заминат в чужбина.

В живота на всеки журналист и фотограф има събитие, което го белязва. Кое е вашето?

Моята страст са концертите. Този, който преобърна вижданията ми, бе концертът на Депеш Мод в София през 2006 година. Това бе първия концерт, който заснех за списанията, за които работех, и ми беше супер трудно. Спомням си цялата картинка и до днес – бяха затворени улици, за да не закъснеем, ние тичахме с тежките раници, в които си носим техниката. Фотографите влизаха само от един вход, разбира се, най-далечния и ако не стигнеш навреме, не можеш да влезеш, защото се влиза групово. Беше голямо тичане, страшно бързане. Когато влязохме на стадиона, трябваше да прескачаме и ограждения, защото пространството за фотографите е отделено пред публиката. Имахме разрешение да снимаме само три песни. А песните минават много бързо, светлините се менят, изпълнителите се движат. Сценичните изпълнения не са фиксирани и не са едни и същи, за да си направиш едни настройки и да снимаш само с тях, а и времето е ограничено. Тогава много се притесних, че няма да се справя. Но ми се получиха много хубави снимки и от там нататък се запалих. Не знам броя на всички концерти, на които съм била. Не ги деля по стилове – ходя на всякакви. Много ми е интересно да следя как изпълнителите от различните жанрове се развиват, публиката как реагира – тя също е различна, изпълнителите как реагират и как се държат с хората. Има някои, които разрешават на фотографите да снимат по-дълго, други не. Всичко ми е интересно. Но при този концерт на Депеш Мод страхът и трудността ме накараха да осъзная, че концертите – нищо, че са много трудни за снимане – са моята страст.

Какво си пожелавате за вашата асоциация?

Пожелавам си силно обединение на фотографската общност. Да се подкрепяме, да представяме качествената фотография и професионалните фотографи у нас и в чужбина. Да имаме възможности да показваме повече от своето творчество.

В перспектива ще работим за създаване на галерия в София, която да е само за фотография, и която да е съобразена с тенденциите на дигиталната епоха, в която живеем. Има такива дигитални галерии по света и според мен такива ще бъдат галериите на бъдещето. Нещата не са разпечатани – дигитални са, прожектират се, съчетани с музика. Посещавала съм една такава галерия в Париж, създадена в бивша леярна за влакове, запазена в автентичния си вид. Просто влизаш вътре и всичко се прожектира върху стени, таван, под, върху хората. И експозициите на изложбите там са дълги – в рамките между три и шест месеца. Много впечатляващо, защото влияе на всички сетива. Такова нещо ако се направи в България, ще е прекрасно. Имаме един колега, който има лична кауза да се направи музей на фотографията в София. Ние го подкрепяме.

Могат много лесно да ни намерят в сайта ни https://photographers.bg