English   14374 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Библиотека

Сортиране по:
Тема:
Категория:
Разширено търсене
Публикувано от:
Време на издаване:
Eзик:
Автор:
Издател:

открити резултати 512 (0,0408 секунди)
 

Престъпления, подбудени от предразсъдъци

Разработката е посветена на престъпленията, подбудени от предразсъдъци. В нея се разглеждат тяхната същност и видове, международноправната рамка за борба с тях, българското законодателство и практика, както и някои от скорошните препоръки на международните органи по правата на човека по отношение на България.

Линк към страница

Международното и европейско право и препоръки към България относно насилието срещу жени и домашното насилие

В първата част на настоящата разработка са изяснени основни принципи и понятия, свързани с предмета на изследването. Във втората част са представени в обобщен вид правото на Европейския съюз (ЕС), свързано с насилието срещу жени и домашното насилие, както и дейността в тази сфера на няколко европейски институции. В третата част са представени правно обвързващите стандарти, общите препоръки и специфичните препоръки към България на органи на ООН. В четвъртата част са представени стандартите и препоръките на две регионални организации, в които България членува – Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Линк към страница

Празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие

Публикацията е посветена на празнотите в българското законодателство в областта на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Тя взема предвид както стандартите и препоръките, които са пряко относими към България, така и тези, които не обвързват пряко страната, но са широко възприети от международните органи на глобално и на регионално ниво и са станали интегрална част от техния подход към борбата с насилието срещу жени и домашното насилие. Накратко е очертана българската правна рамка на борбата с насилието срещу жени и домашното насилие, както и съдебната практика по нейното прилагане, след което обосновава необходимостта от изменения в законодателството и практиката.

Линк към страница

Бол[нич]ното здравеопазване в системата на местата за лишаване от свобода

Докладът представя резултатите от изследване върху болничната грижа в наказателната система в България с фокус върху структурата и дейността на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към затвора в гр. София (СБАЛЛС – София) в периода 2015 – 2021 г. Той обобщава официални данни и статистика за лечебното заведение, наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към Министерство на здравеопазването, омбудсмана и Български хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през СБАЛЛС – София.

Линк към страница

Проблемите с равното третиране на обвиняемите и подсъдимите в досъдебното наказателно производство в България

Публикацията обобщава резултатите от изследване, проведено в България през лятото и есента на 2021 г., водено от убеждението за необходимостта от системно събиране на данни за различното третиране на лица, принадлежащи към уязвими групи, в системите на наказателно правосъдие на държавите членки на ЕС. Тези уязвими групи включват етническите и религиозните малцинства, мигрантите, ЛГБТИ, бедните хора и други. Изследването е основано на съпоставима представителна извадка на наскоро лишените от свобода в българските затвори и затворнически общежития, но по своя предмет е много по-обхватно от предишни подобни изследвания.

Линк към страница

Годишен доклад за производството за предоставяне на международна закрила в България за 2022 г.

Настоящият годишен доклад се основава на наблюдение, насочено върху институционалната уредба и фактическото взаимодействие между различните държавни органи, както и върху правните и практически стандарти за провеждане на производствата, уредени в Закона за убежището и бежанците и тяхното съответствие с принципите на международната закрила и общите правни стандарти в областта на убежището на Европейския съюз (acquis communautaire).

Линк към страница

Между интеграцията и реинтеграцията на роми правонарушители

Етнографски доклад преставя анализ на преживяванията след освобождаването на роми, бивши затворници, в процеса на завръщането им в общността, събиране на информация и идентифициране на най-добрите практики за ресоциализация.

Линк към страница

ЛГБТИ – новата медийна мишена вместо ромите? Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии.

Целта на доклада е да се изследва образът в българските медии на традиционните малцинствени групи, на специфични уязвими групи (ЛГБТИ), както и на мигрантите от Близкия Изток и Северна Африка, респ. от Украйна, преминаващи или пребиваващи в страната. Изследването обръща специално внимание на употребата на език на омразата спрямо тези групи в медиите.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2015 г.

През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок, състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия; и Патриотичния фронт – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, които продължи да отстоява през цялата година.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2018 г.

Като цяло, капацитетът както на партиите – участнички в държавното управление, така и на опозиционните партии да обсъждат и решават сериозните проблеми с правата на човека в България през 2018 г. бе безпрецедентно нисък. През тази година съдебната система не успя да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека. Това пролича особено ярко с решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което той обяви за несъответстваща на Българската конституция Конвенцията на Съвета на Европа за пpевенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).

Линк към страница

2021 Civil Society Organizations Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 25th edition

Индекс за устойчивост на неправителствените организации в Централна и Източна Европа и Евразия за 2021, 25-то издание

Индексът се определя от 1997 година насам в 24 страни и според 7 основни индикатора. Тазгодишното издание показва усилията на НПО в региона да отговорят на неотложните нужди на обществата си, развивайки дигитални средства за работа. В малък, но увеличаващ се брой страни, се наблюдава стремеж към неутрализиране на независимите НПО, които критикуват правителствата и защитават демокрацията и човешките права.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2017 г.

Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2021 г.

Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2022 г.

2022-ра бе година на политическа нестабилност в България. Краткият живот на редовното правителство на Кирил Петков, сериозните предизвикателства, пред които то бе изправено в резултат на агресията на Русия срещу Украйна, както и липсата на функциониращ парламент след 2 август направиха правата на човека странична тема в българската политика.

Линк към страница

Индекс на гражданското участие. Доклади по общини и години

Индексът проследява периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Линк към страница

Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“

Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.

Линк към страница

Достъп до информация от административните съдилища и Върховния административен съд

Докладът се основава на преглед и анализ на законодателството, свързано със задълженията за публикуване на информация на Върховния административен съд и административните съдилища, техните действащите вътрешни правила, и на преглед на съдебната практика и практиките по публикуване на информация на интернет страниците на тези институции.

Линк към страница

Open Recovery: Transparency in the Recovery and Resilience Fund in ten EU countries

Публични данни за възстановяване: Прозрачност в използването на Механизма за устойчивост и развитие на ЕС в 10 европейски страни

Нов доклад за 10 държави-членки на ЕС от Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) разкрива, че все още има значителен риск от нередности, корупция и загуби в начина, по който се харчат 672,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Линк към страница

Колко струва достъпът до информация?

Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.

Линк към страница

Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес

Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.

Линк към страница
1...34567...26