Как да получим достъп до информация за околната среда?

Структурата на наръчника е оформена след случаите, постъпили в ПДИ за периода 1997-2003 г., и въз основа на съдебните дела, водени от 2000 г. Визират се и въпросите, възникнали при обсъжданията на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Конвенцията от Орхус с представители на РИОСВ, басейновите дирекции, други институции, отговорни за опазването на околната среда и неправителствени организации. Представени са част от съдебната практика по ЗООС, извадка от действащото законодателство, примерни заявления и жалби, полезни връзки и адреси.

Линк към страница

Достъп до официални документи

Целта на този наръчник е да запознае широката общественост и държавната администрация с принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи (включена в Приложение I на този материал), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г. и отправена към 45-те държави членки на Съвета. Наръчникът се отнася само до официалните документи, съхранявани от публичните институции.

Линк към страница

Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Линк към страница

Българското правосъдие за деца тридесет години след Конвенцията за правата на детето

Сборник с материали от конференция с международно участие.

Линк към страница

#Права по време на криза. Отпечатъкът на COVID–19 в България

Публикацията представлява сборник с текстове за упражняването, защитата и допустимите ограничения на правата на гражданите в контекста на извънредното положение - една своеобразна капсула, съдържаща отпечатъци и отражения на отминалото време на извънредни мерки и ограничения върху правата ни.

Линк към страница

Изследване в хода на действието - обществените нагласи в ситуация на криза

Проучването обхваща представители на шест социални групи: предприемачи малък и среден бизнес; творчески професии в сферата на културата и изкуствата; майки от средната класа; служители в държавната администрацията; служители в структурите на МВР; граждански организации. Основната задача на изследването е да се идентифицират предизвикателства и да се проследи динамиката, породена от кризата, в отношението на представителите на целевите групи в няколко основни аспекти от личния и обществен живот.

Линк към страница

Подкрепено вземане на решение

Публикацията дава теоретична и практическа помощ за тълковници по Подкрепено вземане на решение.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България

През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България

Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България

През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България

През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.

Линк към страница

Human Development Index 2021: Bulgaria Country Profile

Индекс на човешкото развитие 2021: България

Индексът на човешкото развитие измирва постиженията на страните в няколко аспекта: продължителен и здрав живот, достъп до образование и добър стандарт на живот. Профилът на България показва, че тя е на 68 място от 115 страни.

Линк към страница

Fostering Effective Energy Transition 2020 edition: from crisis to rebound

Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2020: от криза към възстановяване

Поддържането на стабилен напредък в прехода е предизвикателство за всичките 115 страни. От тях само Аржентина, България, Китай, Чехия, Доминиканската република, Индия, Ирландия, Италия, Словакия, Шри Ланка и Украйна са постигнали устойчив и измерим напредък в прехода към възобновяеми енергийни източници през последните шест години.

Линк към страница

Fostering Effective Energy Transition 2021 edition

Насърчаване на ефективен преход към възобновяеми енергийни източници 2021

Индексът за преход към възобновяеми енергийни източници оценява и класифицира 115 страни според техните енергийни системи. Докладът за 2021 година отбелязва, че едва 10% от страните да постигнали устойчив напредък.

Линк към страница

Мнозинството граждани подкрепят членството на България в Шенген

Мнозинството български граждани изразяват подкрепа за присъединяването на страната към Шенгенското пространство, но с времето подкрепата ерозира и в случай на по-нататъшно отлагане на членството има риск тя да бъде загубена.

Линк към страница

Оценка на членството в ЕС, ползите от него, Шенген и Еврозоната: обществено мнение в България 2015 г.

Проучването показва, че по-голямата част от българските граждани (64,4%) продължават да оценяват позитивно членството на страната в Европейския съюз. Около една пета – 21,8%, оценяват членството негативно. Тези нагласи са останали почти непроменени през последните три години с известно подобрение през 2015 г. спрямо предишната 2014 г.

Линк към страница

Индекс на настигането 2014: България продължава да изостава

Осем години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа, се казва в изследване на Институт Отворено общество – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в „Индекса на настигане“ и при четирите основни категории на индекса: Икономика, Демокрация, Качество на живот и Добро управление.

Линк към страница

Значения на уменията за трудовата реализация в България

Пазарът на труда все още не реагира адекватно на демографското предизвикателство, пред което е изправена България, главно поради нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Публикацията разглежда отношението между познавателните и социално-емоционалните умения и реализацията на пазара на труда.

Линк към страница

Индекс на настигането 2015: Без паника! Сближаването работи

Дванадесет години след влизането на осем страни от Централна и Източна Европа в ЕС, последвани от още три държави през 2007 и 2013 г., процесът на сближаване с по-старите страни-членки остава основна задача и предизвикателство. Естония, Чехия и Словения са най-успешните страни в класацията на новия „Индекс на настигането“, като заемат 13, 14 и 16 място сред 35 европейски страни. Хърватия, Румъния и България остават на последните места сред единадесетте най-нови страни-членки на ЕС, като са на 26, 28 и 29 място в общата класация.

Линк към страница

Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи?

Разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия. Прогнозите са, че при запазване на сегашните темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки, включително България, ще достигнат 90% от средния БВП по ППС на човек в ЕС.

Линк към страница