Как Плевенски обществен фонд „Читалища" работи за повече гражданско участие в управлението

За Плевенски обществен фонд „ЧИТАЛИЩА“ ми разказва неговият изпълнителен директор Даниела Димитрова – изключително будна, борбена и светла жена, закърмена в читалището и вярваща, че то може да бъде не само носител на традицията, но и участник в инициативи за активизиране на гражданското участие.

Идеята за създаването на Фонда й „подсказва“ известният български юрист и политик Гиньо Ганев. По онова време, в началото на века, тя е читалищен деец в читалище „Лик 1959“, вълнува се от новия закон за читалищата, чийто съавтор е Гиньо Ганев, и иска среща с него. На срещата тя разказва за своята мечта – читалищата да не са само „овехтял остатък от миналото“, а да са носители на новото, модерното, да са притегателен център и място, където да се кове мнението на общността. За онова време това е „еретична“, екстравагантна идея. Но политикът я подкрепя, потвърждавайки, че това е възможно, че в други държави, например в САЩ, има асоциации, които правят точно това, за което Даниела си мечтае.

Окрилени, Даниела и нейните съратници поемат по труден и дълъг път. Започват проучване на чуждия опит, намират експерти, с чиято помощ правят застъпническа кампания за въвличане на местните власти. Подкрепа намират в лицето на Програма „Демократична мрежа“ и Американския институт по демокрация. Така през 2001 година в резултат на гражданската инициатива, осъществена със средствата на застъпничеството, Фондът става реалност.

Даниела Димитрова (в средата) с доброволци

Сто е повече от едно

Във Фонда се включват над сто читалища, неправителствени организации, общественици. Включена е като институция и Общини Плевен. Идеята за създаване на обществена организация, която е институция на общността в Плевенска община и работи за развитието на гражданското общество чрез читалищата, става факт.

По-късно още две общински администрации се присъединяват към Фонда – Левски и Долна Митрополия. Победата е голяма и важна, особено за селата, където читалищата са единствените неправителствени организации тогава.

„Организацията е с богата биография, история, традиции и е ориентирана към местно развитие през читалищната мрежа. И колкото по-разнообразна е дейността на читалищата, толкова по-широка е гамата на нашата дейност. Включването на общините бе голямо постижение, ние трябваше да „притиснем“ местната власт, в лицето на община Плевен, да стане член. Защото на местната власт не й е работа да членува в граждански сдружения и нямаше такава традиция в България, това е по-скоро американски модел“, вълнува се Даниела. Общините и до сега са членове на сдружението и помагат за неговата устойчивост.

Питам я винаги ли местните власти са отзивчиви.„Знаете – гражданският сектор иска, властта се съпротивлява“, отговаря ми с усмивка и разбиране. „Обикновено са такива взаимоотношенията, но ние изградихме доверие по между си. Община Плевен ни предоставя офиса, което е важен ресурс. Това е жест, който не е практика. Но по силата на тяхното членство, ние имаме тази възможност, за да можем да разчитаме на устойчивост на самата си организация – финансова, материална.“

Община Долна Митрополия пък плаща членски внос от 5 000 лева, които се връщат към читалищата от тази община във вид на финансиране за малки проекти, определени по време на специални сесии. Това дава възможност на читалищата да изграждат култура на състезателност, на планиране и подготовка на проекти, на идентифициране на конкретни проблеми на общностите, на иновационни практики. Тези 5 000 лева обезпечават техните иновативни предложения за читалищни дейности. „Общината се освобождава от ангажимента да прави проектни сесии, тя няма и ресурс да провежда мониторинг на инициативите и ни се доверява да  проведем сесията, да осъществим конкурса, да финансираме и отчетем дейностите. Програмата е малка – 5000 лева не е голяма сума – но пък за читалищния сектор е възможност“ – обяснява Даниела Димитрова.

С Община Левски си партнират в общи проекти, свързани най-вече с младежите. „Не им искаме пари, не им искаме ресурси, но пък разчитаме на съдействие, на подкрепа и то при работа с млади хора. По принцип работата ни е проектно ориентирана. Например програма Еразъм е много важна за младите хора“ – разказва читалищният деец.

Младежки обмен

Да повярваш, че си гражданин

В момента е в процес на изпълнение голям проект на територията на три общини за активизиране на гражданското участие в процеса на взимане на решения. В проекта  „Гражданско участие и публичен контрол в процеса на вземане на решения” са включени общините Долна Митрополия, Левски и Белене, където  гражданският сектор реално не съществува и няма никаква активност.

Стъпките в посока на събуждане на гражданите са много, успехите бавни, но вече се виждат. Направено е обучение по „Гражданско участие и топография на властта” с участието на представители на местните читалища и активни граждани. На него са анализирани проблемите и предизвикателствата в диалога „управляващи-управлявани”, както и необходимостта от активизиране на гражданите, но на основата на повишена гражданска култура и компетентности. В последвалите работни форуми в трите общини участниците се обединяват около основните проблеми, по които ще работят: в община Левски – за създаване на условия за пълноценното развитие на децата, в община Долна Митрополия – работа с младежи, а в община Белене – изграждане на диалог по въпросите на културата. Избрани са и конкретните механизми, чрез които гражданите в тези общини  ще въздействат – Консултативен съвет в община Левски, Обществен съвет в община Долна Митрополия и Обществен форум в община Белене.

Така скоро в тези три общини, през читалищния сектор, ще се създадат  местни обществени структури, чрез които гражданите да могат да взимат решения. „Много е сложно, защото Общините са се затворили абсолютно. Освен това те нямат култура, нямат опит за диалог. Но ние сме избрали подход през диалог, а не през натиск.“

Даниела Димитрова и нейните сподвижници формулират и още един „дефект“, който пречи за активизирането на общностите. В малките населени места има много страхове, има йерархично  отношение към властта. Налага се да възпитават и обучават по гражданска култура и двете страни – хората и местната власт – за да успеят да ги  „срещнат“. Дълъг процес, сложен. А резултатите се виждат в малките стъпки, в малките победи.

Освен с местните власти, много е трудно е и с хората. По-често те не вярват в промяната, още по-малко вярват, че нещо може да зависи от тях – от мнението им, от активността им, от идеите им. Но Даниела не се отказва. Смята, че бездействието е враг на развитието. Вярва, че всеки човек може да обогати общността с присъствието и действията си. Само трябва да го накараш да повярва.

Читалища за социална промяна

В читалищната мрежа работят в три направления – активизиране на гражданското участие, работа с деца и младежи и проектна работа, чрез която финансират активностите си.

Опитват се да променят съзнанието на хората – и на възрастните, и на децата. Затова в читалищната дейност  са включени необичайни за дейности, напр. обучения за професията „Социален асистент“ и последваща грижа за възрастни и болни хора, обучителни семинари за младежи за прилагане на подхода „Връстници обучават връстници“ по теми, свързани с доброволчеството, безрисковото поведение и ефективното общуване, работилници за родители, тренинги за младежи.

Много важна е подкрепата за възрастните и болните, която и след приключването на проекта за социални асистенти продължава. Тази устойчивост е най-значимата победа. Хората в малките населени места се познават и тази топлина във взаимоотношенията, както и новото осъзнаване на доброволчеството, са ключът към победата.

Училище за родители

Ментори подават ръка

Друг голям проект, в който Даниела участва, отново чрез Плевенския обществен фонд „Читалища“, е за работа с момичетата от ВУИ „Христо Ботев“ в с. Подем. Това е единственият интернат за момичета в България.

В момента тя е психолог в интерната. Осъзнава, че освен стандартната корекционно-възпитателна работа с тези намъчени деца, без семейна опора, преживели в краткия си живот какво ли не, трябва да се въздейства по друг начин – чрез топлина, обич и личен пример. За това през Сдружение „Плевенски обществен фонд – Читалища” в партньорство с Възпитателно училище-интернат „Христо Ботев” в с. Подем тя печели проекта „Менторство за приобщаване“.

Екипът на Плевенски обществен фонд "Читалища" представя проекта "Менторство за приобщаване"

Така момичета, нарочени за лоши, с противообществени прояви и криминогенно поведение, ще видят нови модели, които да следват, които да им „отворят“ очите и сърцата и за доброто, което те не са виждали досега. Проектът е финансиран от Фонд „Активни граждани България“  по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

Над 80 доброволци са изявили желание да се включат като ментори. И в момента й се обаждат нови, които искат да общуват с момичетата. Това я кара да лети, да вярва, че промяната е възможна, че общността в смисъла, в който я разбира тя, е възможна.

Разходка по Дунав с момичетата от ВУИ Подем
 

Аз избирам и това е най-хубавото

Даниела Димитрова е режисьор по професия, логично за дете, дишало години наред онзи специфичен прах на читалищната сцена. Успяла е и това си знание да приложи в интерната. Преди три години прави с момичетата спектакли приказки, трансформирани през техните лични съдби. „Всяка си избра героиня от приказка и разказваше през сюжета на приказката собствената си трагедия и преживявания. Беше страхотно“, вълнува се Даниела.

Режисурата не й стига, защото обича да е наясно с всяко нещо, с което се захваща. Така след режисурата идват и други квалификации. „Аз всъщност работя и се образовам според проектите, които осъществявам. Когато започна застъпническата ми кампания срещу Общината, записах магистратура по публична администрация, за да съм грамотна, няма как. След режисурата имам „Педагогика“, защото пък развивах обучение по английски в детските градини, което в онези първи свободни години беше още непознато. След това започнах да се занимавам с ромски общности и завърших „Психология“.

И това не и стига. Миналата година решава да работи една година като арт-терапевт в център за деца със специални образователни потребности. Защото, освен всичко друго, тя е и доброволец в „Спешъл олимпикс“ и пътува с тях по света. Решава, че е задължително една година да бъде в ежедневен контакт с такива деца и младежи, за да има различния поглед към тях. Ползата е голяма. „Защото всяко дете ментално е различно.  Да не говорим, че аутистите са един цял свят, вселена.“

След тази една година отново се връща в с. Подем, където и в момента работи по менторския проект.

Но голямата й любов си остава театърът. „Поставям от време на време постановки, за да си храня душата. Любовта към театъра ми е „от винаги“, от дете. То няма как – то си идваш на този свят с това. Но пък е полезно образование, защото всяко едно нещо през изкуство е най-лесно и най-въздействащо.“

Питам я, не е ли малко „шизофренично“ това постоянно образоване и широка гама от дейности. „Може би изглежда малко шизофренично, но не е – то е вътрешно подредено и „стратегирано“. И много хубаво, защото аз избирам. Не е под силата на натиск или на фактори, или защото ми трябва. Защото аз съм пенсионер – защитена съм. Това е доброволно, ако искам, мога и нищо да не правя“ – говори с такава увереност и вдъхновение, че разбираш колко сили може да даде вярата в каузите.

Всеки човек да има своя кауза

Точно това е и мечтата на Даниела за всеки човек – да има своя кауза. Да се бори за нея, да осмисля битието си. Да вярва, защото имаш ли кауза, имаш и вяра.

Питам я какво ще прави след интервюто – неделя сутрин е. Даниела се приготвя да отиде в любимото си читалище „Лик 1959", където в момента репетира с деца драматизация по приказката на Ръдиард Киплинг „Малкото слонче“. Щастлива е не само защото режисира, а защото в тези доста бездуховни времена много деца и младежи искат да са на сцена, да имат съприкосновение с изкуството, с красивото.

Пожелавам й хубави мигове с младите, а тя ми отвръща:„Няма как да не са – и аз, и те имаме кауза, а красотата е около нас“.

#регионалникореспонденти