Да пазиш традициите за хората и хората – за традициите

Как читалище „Изгрев – 1930“ в село Баничан стана довереник на своите жители

За щъркелите и хората

Щъркелът е символ на новото начало, на новия живот, на плодородието и благоденствието. Появата му е предвестник на пролетта и сигурен знак за чиста природа, защото красивата птица има изградени сетива, които я водят там, където и е най-добре. Е, в гоцеделчевското село Баничан щъркелите се завръщат винаги и дори броят им нараства с всяка изминала година. Щъркеловите гнезда вече са 19, а инициативата за тяхното осиновяване бързо излезе извън границите на селото и на България. Тези дни клубът "Приятели на щъркела", създаден от местното читалище „Изгрев-1930“, започна поредният сезон на начинанието „Осинови щъркелово гнездо“. За него вече знаят в Япония, Германия, Англия. Всеки осиновител финансира табела с надпис, ако се наложи, подпомага изграждането или укрепването на специалните платформи за гнездата, добре дошъл е на място в селото и винаги има възможност да наблюдава живота в „своето“ щъркеловото гнездо чрез поставените специални камери. И тъкмо от Мюнхен, осиновителка на щъркел от Баничан потърси помощ от селото, за да може да помага на приютените от нея бежанци от Украйна. Жителите на Баничан се отзоваха с парични средства, включиха се и в дарителската кампания на БЧК. „Говорим много в селото за това, тревожим се, никой не оправдава насилието. Всички се молят час по-скоро тази война да свърши и никога, никое дете да не усети ужаса на войната“, споделя Румяна Джибова, секретар на читалище „Изгрев -1930 “ в село Баничан.

Цветни приказки без край

Като традиционно самоуправляващо се българско сдружение, читалище „Изгрев -1930 “ изпълнява културно-просветни задачи. То се включва активно в развитието и обогатяването на културния живот, работи за запазване на обичаите и традициите, за разширяване на знанията и приобщаване на повече хора към ценностите на демокрацията, постиженията на изкуството, културата и науката. С осъществяването на проекта „Цветни приказки без край, върху везаните пищюмали на Баничан“ читалището направи важна стъпка към своята голяма цел – възстановяване, съхраняване и предаване на подрастващите на интереса към автентичния фолклор и към конкретния уникален занаят – везане на пищюмали (престилки). Осъществява разнообразни дейности в рамките на проекта: обучение на представители на местната власт, читалища, бизнес, местни производители; провежда конкурсите за ученици „Моята вълнена приказка без край” и „Вкусът на празника – наречен, обречен и вечен". За постигнатите впечатляващи резултати читалището получи наградата “Агора” за особен принос в развитието на местните общности в областта “Изкуство и култура за развитие”. Следващата крачка напред е участието в проекта “Успешно партньорство за развитие на регион Гоце Делчев”. Задачата, читалището да изследва културното наследство на селото и то да бъде част от атрактивен туристически продукт, е изпълнена пълноценно и резултатно.

Плетените чорапи на Баничан – вълшебство от красота и изкуство

Смело може да се каже, че проектът “Плетените чорапи на Баничан – вълшебство от красота и изкуство” прочу по света не само читалище „Изгрев -1930“, не само село Баничан, а и цяла България. За неговото изпълнение са проучени автентични местни техники за ръчно плетене и модели на чорапи, дори е открит забравен модел. Обучени са момичета и млади жени да ги изработват, раждат се 11 нови продукта със съвременна функционалност и традиционни елементи. Създаден е филм, отпечатани са брошури с легенди, песни, гадания, наричания и вярвания от село Баничан. По пътя към осъществяване на постоянната цел на читалищните инициативи да бъдат близки, разбираеми за подрастващите и да ги въвличат в тях, моделите плетени чорапи са пресъздадени във вид на пъзел. Историята на баничарските чорапи от пет цвята се оказва завладяваща, а Румяна Джибова, секретар на читалището, е не само сръчен техен майстор, но знае всичко за тях и е добър разказвач. Тя успя да „запознае“ света с шарените баничански чорапи и не спира активно да ги рекламира. Отскоро са изрисувани и на фасадата на нейната къща, като част от два традиционни за селото женски празнични костюма. „Нашите шарени чорапи ме отведоха в над 30 страни на света, дори в Бъкингамския дворец. За сватбата на Хари и Мегън им изпратихме по чифт чорапи и получихме благодарствено писмо от двореца. Беше голяма атракция, която не очаквахме. След като публикувахме писмото на сайта на читалището, медиите се заинтересуваха, целият свят разбра, въобще станахме отново известни“, припомня любопитната история Румяна Джибова. И прибавя още: с плетените чорапи стигат до родния град на Алберт Айнщайн – град Улм в Германия – където на Международния Дунавски фестивал печелят призово място в състезанието „Моето лично културно съкровище". А в новосъздадения преди месец национален читалищен YouTube канал „ДАР - Дигитални алтернативи за развитие" едно от първите и най-гледаните видеа е това на читалище „Изгрев – 1930“ за плетенето на прочутите баничански чорапи. И все повече хора от целия свят искат да ги имат и продължават да ги търсят.

Уникалната везана карта на село Баничан

Благодарение на инициативите на читалището, село Баничан   става все по-известно у нас и по света, запознава все повече хора със своето културно наследство и днешния му ден, изпраща духовни послания, създава нови приятелства. Местните пищюмали стигнаха до онлайн-библиотеката в българската арктическа база на остров Ливингстън, а „везаната карта“ на селото със символи и реликви в бродерия е единствената в света. Тя е създадена по проекта на читалището „Най-новата стара приказка. Културните символи на Баничан“, финансиран от Националния фонд „Култура“. В изработването на уникалната карта се включват Таня Качарова, 11-годишната Христинка Катранджиева и Румяна Джибова. В продължение на 6 месеца, с около 5000 метра памучни конци и 900 000 бода, те успяват да обозначат пет православни храма, дванадесет щъркелови гнезда, два минерални извора, прочутия местен кромид лук и две реки. На 7 ноември 2016 година ръчно избродираната географска карта получи признанието и на Българската картографска асоциация, а Румяна Джибова – отличие за принос в картографията.

Пазим традициите за хората и хората – за традициите

Това е девизът, който следва в своята богата и многостранна читалищна работа Румяна Джибова. Наскоро е избродирала тези думи на знамето на читалището. И разказва колко пъстър и напрегнат е бил деловият календар преди пандемията: организиране и участие във фестивали, конкурси, изложби, походи, туристически форуми, изложения, работилници, благотворителни акции. Читалището предлага на жителите на селото занимания в клубовете по бродерия и плетене на пет игли, в кулинарния клуб и клуб "Приятели на щъркела", а от скоро – в клуб "Млад планинар". Любителите на фолклора могат да участват в две самодейни групи. Активната целогодишна дейност е с фокус върху децата и младите хора, защото „бъдещето е на тях. На тях трябва да остане това, което ние сме наследили и то във всички сфери, и то така, че старината да е пречупена през погледа на младежите, за да им е интересно, да го разберат, да го заобичат и да го продължат“, разшифрова формулата на успеха Румяна Джибова. Подчертава, че за всичко разчита на подкрепата на читалищното настоятелство, на 25–35 доброволци и на още много съратници при всяко отделно начинание. Затова не пропускат нито един празник, създават нови, непрекъснато търсят и подтикват към активност и творчество. Гордеят се, че читалищните фолклорни групи са дълголетни, като Райна Бангачева, която е сред участниците в първото издание на Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, провел се преди 57 години (1965 г.) и която продължава да пее, да участва в събори и празници в селото и в цялата страна. Читалището работи активно в партньорство с детски заведения и училища от целия район на Гоце Делчев и техни партньори от други страни, с центрове за деца и възрастни, с Бизнес инкубатора в Гоце Делчев, с Местната инициативна група „Гоце Делчев–Гърмен–Хаджидимово“, с Пиринския туристически форум, с други читалища, туристически дружества и граждански организации, с БЧК, Общинския исторически музей.

Читалището организира обучения за младежко предприемачество, за действия при наводнения и последващи кризи. Още се помнят гостуването на представители на Европейското училище за занаяти от Мюнхен, участието в Националния форум „Конференция за бъдещето на Европа", успехът на изложбата и ревюто на Международния фестивал на ръчното и традиционно изкуство в Банско с участието на представители от 13 държави от Централна Азия и Източна Европа, включването в първото мобилно приложение „КулинарФест", провеждането на гастрономическия кулинарен тур „По Пирин и Рила - занаяти, вкус и нова сила", съвместните екологични кампании и инициативи с международното сдружение "Ветеринари в действие", което създаде и поддържа приюта за магарета край Баничан. „Щастливи сме, че сме желан партньор и дълго време работим заедно. Смело можем да заявим, че реализираме успешни проекти. Независимо че се наложи да се отлагат някои подготвени срещи и форуми, а други се осъществиха онлайн и в движение се променяха редица планове, месеците на изолация не спряха работата ни и търсенето на нови възможности. С гордост заявяваме, че имаме значителен опит в работата в мрежа и партньорства с различни организации“, подчертава Румяна Джиброва и споделя, че най-ценното в тези партньорства е, че те прерастват в приятелства.

А приятелите се подкрепят, помагат и това е безценно. Особено в условия на пандемия, която ограничи голяма част от начинанията, но читалището успя бързо да се адаптира към новата ситуация и продължи дейността си. Запази всичко, което позволява самостоятелна работа, онлайн обучения и инициативи на открито. Създаде и нови, така се родиха клубът „Млад планинар", седенките и работилницата за плетене на открито; утвърди се посрещането сред природата на редица празници: Лазаровден, Цветница, Великден. Читалището организира поставянето за първи път на Коледна украса в селото, като поздрав не само за неговите жители, но и за стотиците преминаващи през Баничан по пътя за град Гоце Делчев, района и за южната ни съседка Гърция. Продължава да се подържа и обогатява традицията за посрещане на Баба Марта, яхнала магаре, да провежда националния конкурс за плетени бебешки и детски чорапки "Изплети ми топлина, дари ме с благослов“ и онлайн фотоконкурса "Код Живот", посветени на Бабинден и Деня на родилната помощ. Не е прекъсвана работата по проекта „Дигитални маршрути“, финансиран по програма „Еразъм +“ с партньори от Турция, България, Гърция и Словения, при който млади работещи хора си сътрудничат, за да създадат приобщаващо общество чрез култура. Продължава изграждането на обсерваторията за наблюдение на щъркелите и други птици в селото.

.

Надеждите са тази година да стане възможно провеждането и на второто издание на Кулинарния фестивал на Огледната баница, селския труд и вкусния воден лук. Идеята за фестивала и организацията отново са на читалище „Изгрев – 1930“. В края на 2018 година то спечели парична награда от 1000 лева на „МЕТРО България“ в конкурса „Кулинарното наследство на България“ за подготовката на фестивала. Първото му издание е през следващата 2019 година и се превръща в „гвоздеят“ на празника на селото на 8 септември - Малка Богородица. Светът отново чу за село Баничан, научи за баницата, която невестите са приготвяли за семейството на своя бъдещ жених и разбра, че задължително се прави с прочутия местен воден лук. Пандемията не позволи следващи издания на фестивала, но жителите на селото и многобройните гости още пазят спомени за богатата програма, изключителното настроение, вкусните изкушения, прекрасната организация. “Сега се надяваме да възстановим фестивала и да го продължим, защото зарядът, който набрахме все още е много силен, хората го припознаха и не искаме всичко това да бъде разпиляно“, казва Румяна Джибова.

Огледна баница

Една жена, една стая, едно читалище

За това, което прави читалище „Изгрев – 1930“, винаги са известени всички в селото, а както стана ясно, то достига и до още много хора. Тази прозрачност на работата е пример за отлична комуникация както с местните жители, така и с властта, партньорите и с медиите. Регионалният център на БНТ в Благоевград в поредица от филми разказа за многоликата работа на читалището, неговите смислени и атрактивни инициативи често намират място в регионални, национални и чуждестранни медии. Активни са сайтът на читалището, неговата Фейсбук страница и You Ttube канал. „Най-приятното е, че го има, че съществува нашето читалище. В течение съм на всичко, но Румяна е в основата на всички дейности. Хубаво е, че има деца, че се честват празниците. Приятно е да ги гледаш, как да се откажеш?“, споделя председателят на читалището и бивш кмет на Баничан Костадин Мандев. „Трябва да се гледа кой работи и кой не“, с наранено чувство за справедливост напомня и за най-големия и дълголетен проблем на читалището – липсата на материална база. Това безспорно се отразява на работата, но от друга страна провокира инициативност, креативност, търсене и откриване на нови възможности. „Мотивира ме, може би иначе щеше да няма толкова интересни и разнообразни инициативи, и щях да съм повече чиновник“, философски обобщава ситуацията Румяна Джибова.

Читалище „Изгрев – 1930“ се помещава само в една стая от 15 кв. метра в сградата на кметството. И тя е всичко – офис, място за репетиция, библиотека, склад, архив. До началото на 90-те години читалището ползва самостоятелна сграда, собственост на тогавашното ТКЗС. Но я губи по време на ликвидирането на земеделските стопанства и възстановяването на собствеността в реални граници. Тогава сградата и земята под нея преминават в частни ръце, а наскоро ремонтираната читалищна зала е превърната в офис на фирма. Днес Румяна Джибова търпеливо очаква местната власт да се произнесе по направеното предложение, читалището да заеме част от местното защитено училище, в което има свободни помещения. Тя е секретар на читалището от 1997 година, иначе е с образование на педагог и с опит на моделиер на персийски килими. „От дистанцията на времето си давам сметка, че така съм се подготвяла за сегашната ми работа на секретар на читалището“, убедена е Румяна Джибова. Не е в характера й да се оправдава с проблеми, научила се е да търси решения и партньори, да открива нови пътища, да гледа напред. Убедена е, че само така може да бъде двигател на всички начинания, неуморен и талантлив пазител на българските традиции. И знае, че върви по верния път. Не само заради многобройните отличия от различни организации и институции, но най-вече заради подкрепата, уважението и признанието на жителите на село Баничан и неговите гости. В този случай няма как да не споделим възхищението на бившия министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър за българското читалище: „Вие имате читалищна религия, защото в центъра на всяко населено място има по една голяма сграда, в която хората се образоват, пеят и танцуват"

Вместо заключение: отзиви

„Да се насладиш и участваш в богатия живот на това село е наистина специално събитие. Надявам се много други хора също да могат, което ще направи живота на хората от Баничан по-пълен и богат. Успех и на добър час!“ - Нийл Буне, официален представител в България на програмата за развитие на ООН.

„Румяна Джибова е иновативен човек, успешно съчетава традиции с модерност и практичност. Умее да печели доверието и на млади, и на стари. По ненатрапчив и изискан начин изгражда мостове между поколенията. И винаги намира начин да изненадва, да бъде интересно и полезно!“ – Росица Джамбазова, директор на Бизнес инкубатор - Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачеството.

„Приемете моите искрени благопожелания за здраве и успехи. Чрез хора като Вас България ще я бъде!“ - 1.11.2010 – град Хаджидимово

„Радвам се, че нашите хубави български традиции живеят, благодарение на ентусиазирани хора, които пазят българщината. Дано и нашите деца продължават да съхраняват бита и традициите ни. Успех!!!“ – Елена Влахова

„Прекрасно празненство. Красиви костюми и красиви хора. Моля Ви, пазете костюмите и културата си жива за винаги“ - Бил Обирхю - Бивъртън, Орегон, САЩ

„Благодаря Ви! Днес Европа беше по-близо до нас!“ - Мари, Аника, Сузане – Швеция

„Запазени традиции от този древен народ. Благодарим за специалния момент и за красивата култура!“ -  Каракъл, Румъния