Читалището – българската агора

Как сдружение „Платформа АГОРА" стана глас на читалища, граждани и демократичните ценности

„Силата на агората: от граждански дискусии към успешни граждански инициативи“ – така се нарича едно от първите издания на учреденото през 2008 година сдружение „Платформа АГОРА – Активни Граждански Общности за Развитие и Алтернатива“. АГОРА е агора, не просто заради абревиатурата. Тя е съзнателно търсена, за да изразява същността на организацията. Защото агората е главният площад в древногръцките полиси. Тя е многофункционална и център на обществено-политическия живот – тя е пазар, място за срещи, за чествания, за произнасяне на речи, за провеждане на политически дискусии, мястото на народа, там където се взимат решения с участието на всички. „И нашият прочит: българската агора е читалището. Това е средището на всяко населено място. Там хората могат (не казвам, че винаги се случва) да се събират и да взимат заедно решения за общата си съдба и да я променят“, пояснява Емилия Лисичкова, учредител и председател на сдружението. Философ по образование, тя има опит в различни граждански организации, седем години е била национален координатор и на проекта „Читалища“ по програмата на ООН за развитие. С убеждението, че не трябва да се губи постигнатото с този проект, обхванал над 300 читалища, решава да продължи усилието с фокус върху общностното развитие, като връзката с местните общности е през работата на читалищата. Така със съмишленици създава сдружението „Платформа АГОРА“, което вече 14 години пренася този опит, надгражда го смело и резултатно. И ако днес попитате коя неправителствена организация се занимава с читалища, отговорът неизменно е – АГОРА! Сдружението вече е оставило трайна следа в общественото съзнание.

Екипът на АГОРА

Платформа АГОРА е неправителствена организация, в която членуват физически лица с опит и познания в сферата на общностното развитие, гражданското участие и образование, и три юридически лица, обединяващи над 140 читалища. Това са „Плевенски обществен фонд „Читалища“ – регионално читалищно сдружение с фокус върху гражданското участие и местното развитие; Асоциация „Съвременни читалища” – обединение на читалища с интереси в сферата на съвременните информационни технологии и обучения за възрастни, и „Читалищна асоциация за развитие – юг“ (ЧАР – ЮГ) – регионално сдружение на читалища от Централна Южна България.  АГОРА работи както със сдруженията, така и с техните индивидуални членове. Затова е избрана формата на платформа, на своеобразна читалищна мрежа, която АГОРА не се опитва да координира, а създава ефективни хоризонтални връзки вътре в нея за въвеждане на  механизми за развитие и иновации в читалищната дейност. Зад впечатляващата биография на сдружението стои оперативен екип само от двама човека, помага им и един счетоводител, а деловият график е напрегнат, прецизно организиран. Мащабът, динамиката на усилията, умението да се гледа в перспектива са вдъхновяващи.

Организациите в гражданския сектор нямат възможност да поддържат големи екипи, най-вече заради несигурността във финансово отношение, която създава проектният принцип на работа.  „Ние сме активни основно през проекти, което ни дава възможност да работим за това, което смятаме за важно“, подчертава Емилия Лисичкова. Тя и колегите й си поставят въпроса за необходимостта от стратегически донор. Такъв за АГОРА е фондация „Америка за България“, която от самото начало подкрепя идеята за развитие на читалищата като общностни центрове и финансира изграждането на техния капацитет. Част от решението на проблема с финансирането на неправителствената организация и нейната устойчивост е работата с по-широк кръг от експерти и местни координатори, показва още опитът на АГОРА. Става дума за хора, на които може да се разчита по места. Това са съмишленици, доброволци, професионалисти, с разбирането и готовността да бъдат част от общата мисия. Работеща посока на усилията е да се поддържат и добри партньорства с други организации от неправителствения сектор, с местните власти, с държавните институции. АГОРА го прави успешно с читалищни сдружения от страната, с други организации, които работят за насърчаване на гражданското участие. Сдружението е един от учредителите и член на мрежата „Форум гражданско участие“, а Емилия Лисичкова е член на управителния  съвет. С работата си АГОРА показва, че партньорствата са не само възможни, но и необходими. И че е много важно да се споделят натрупаните знания и опит. Така се появява поредицата „Наръчник за читалища", която включва: „Силата на агората: от граждански дискусии към успешни граждански инициативи“; „Читалища. Маркетинг. Комуникация“; „Стратегически маркетинг“; „Сборник добри практики „Зареди промяна“; „Мобилизиране на местни ресурси“; „Гражданско застъпничество“; „Общински фондове за подкрепа на местни инициативи“. Наръчниците очертават подхода „АГОРА“, който дава алгоритъм за активизиране на местната общност.

Посоки на усилията: новаторски, смислени,  мотивиращи, ефективни

Дейността на сдружение АГОРА е богата и разнообразна. Трудно е да се разкаже за всички начинания, събития, инициативи, конкурси, срещи, проекти през изминалите вече 14 години. Съществен е фактът, че всички те неизменно са стъпки в отстояването на новаторската, смислената, мотивираща мисия на организацията: изграждането на активни граждански общности за местно развитие чрез засилване ролята на читалището като център за общностно развитие с културни, образователни, информационни, социални и граждански функции. Тъй като читалищата са специфичен, уникален български феномен, фокусът на работа на сдружението е по-скоро национален, но при възможност то осъществява международни партньорства и участва в международни проекти, все подчинени на голямата цел: активизиране на общността и участието. Така с водеща организация от Германия работи за активизиране на различни общностни групи, най-вече на хора от третата възраст, за тяхната социализация и продължение на активния им живот, разработва методики за неформално обучение, които са приложими и в читалищата дейност. В момента АГОРА координира проект по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз, който се изпълнява в шест европейски държави. Целта е да се предостави информация относно ефекта от социалната изолация на деца на възраст от 6 до 12 години в резултат от мерките за ограничаване разпространението на Ковид-19 в партньорските страни. Разработва се механизъм за оценка на преносими умения у децата, както и набор от методи и средства за нейното приложение на базата на културни дейности в неформална образователна среда.

Ние българите сме свикнали и обичаме своите читалища. Уникална за света обществена институция, повече от 160 години читалището е хранилище на култура, традиции и на националната ни памет, дава опора и самочувствие за бъдещето. Читалището удивлява със своята дълголетност, демократичност, универсалност, с неизменната си мисия да пази българския дух, род и език. Новите динамични и модерни времена налагат да се помогне на читалищата да останат пазители на история, традиции и култура, но и да привличат и събират хората от новите поколения, те да им имат доверие и да ги следват. АГОРА няма амбицията да взаимодейства с всичките над 3 700 регистрирани читалища в цялата страна. А и това не е по силите на една организация. Но си поставя значими цели и работи упорито да изгради мрежа от съмишленици, от активни хора и организации, които дърпат цялата мрежа с опита си, с добрите примери, с качеството на продукта, който предлагат. Вложените  усилия, време, енергия, иновации, интелект за изграждане капацитета на българското читалище не само като местен културен център, но и като средище, като общностен център за развитие,  създават друго разбиране за мястото и ролята на читалищата в новото време, дават им самочувствие за лидери в местната общност, умения и ново самосъзнание.

Това е качествено надграждане. „За мен Платформа АГОРА е бялата лястовица за читалищата. Нашето партньорство започна много отдавна, развивахме го през годините, помъдряхме. Със завиден професионализъм и експертен екип под ръководството на Еми Лисичкова много от нас могат с гордост да кажат, че са техен продукт. Познаването на проблемите ни, комуникацията и готовността за подкрепа е разковничето за успеха и желанието ни за съвместна работа“, казва Румяна Джибова, секретар на читалище „Изгрев-1930“ в гоцеделчевското село Баничан и държи специално да отбележи, че „трудно може да се опише с думи емоцията и преживяването от спечелени конкурси, които организира АГОРА. Това ни мотивира допълнително да работим в полза на обществото. И когато има хора, които ти показват правилната посока, подкрепят те и те учат да „плуваш" – получаваш нови практически умения и успяваш да посрещнеш предизвикателствата“.

Ежегодният конкурс АГОРА

.

Конкурсът се провежда от 2009 година, като отличава модели, механизми и практики насочени към цялата общност или към специфични общностни групи, а не само към талантливите, пеещите и танцуващите; към културата като инструмент за развитие, както и други подходи за повишаване на компетенциите и квалификацията по места. Това могат да бъдат практики, проекти и инициативи на читалища, които демонстрират различни механизми и форми на участие на местните хора в решаване на общностни проблеми, подкрепа за каузи, социални иновации, благотворителност, доброволчество, партньорство. Победителят се избира между финалистите в пет категории: „Общност в развитие“; „Солидарност и хуманност“; „Изкуство и култура за развитие“; „Перспективи за израстване“ и „Най-продуктивно партньорство“. Специално за конкурса „АГОРА“, свои награди са учредили и Министерството на културата, Софийският университет „Климент Охридски”, НЧ „Обединение - 1913“ в Кърджали и НЧ „Братство 1869“ в Кюстендил. А дори само изброяването на отличените 55 читалищни инициативи в конкурса от над 460 кандидатури показва мащаба и ефективността на подхода „АГОРА“: географията е широка, читалищата са от всички краища на страната, от различни по големина населени места. Те стават все повече и дават ясен знак, че посоката е вярната и нужната, че читалищата съумяват да не губят връзката със своята общност, а читалищните дейци стават все по-креативни, адаптивни, можещи, умеещи да приобщават и да бъдат лидери, да насърчават доброто, солидарността, оптимизма.

ДАР – дигитални алтернативи за развитие

„АГОРА предизвиква непрекъснато читалищата за взаимно развитие и обогатяване през споделяне на опит, практики и обмен. Читалищата правят толкова много прекрасни и нови неща в техните общности, които са ценени и стоплят душата, но нямат времето да ги опишат и да ги представят по подходящ начин. А мрежата на АГОРА е благодатна точно за такъв тип мотивация и споделяне – на добри и смислени дела. Благодарни сме на колегите за любопитството, тръпката към експеримента и нестихващото им желание за учене“, споделя Божидара Илиева, програмен координатор на сдружение АГОРА. И разказва за приключилия през 2022 година проект „ДАР – Дигитални Алтернативи за Развитие“, осъществен с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани България” по Финансовия механизъм на ЕИП. Проектът е много ценен за читалищата по отношение на развитието на умения за работа в дигитална среда, в условия на криза и в процеса на възстановяване от Ковид пандемията чрез онлайн споделяне. За целта онлайн обучение преминават представители на 50 читалища от мрежата на АГОРА. Те придобиват умения за работа в ZOOM  среда; усвояват софтуера и провеждането на уебинари и онлайн срещи, научават се да създават собствено онлайн съдържание с участие на местните общности за  популяризиране на местната култура, традиции и творци. Създаден е и каналът ДАР (https://www.youtube.com/@DAR-Agora) – мястото в YouTube за кратки читалищни видеа. Той продължава успешно да се развива и в него могат да се видят интересни читалищни практики. Активни са сайтът и Фейсбук страницата на АГОРА.

Местната общност – ключът към успеха

Важна посока в усилията на АГОРА е развитие на местната  общност и насърчаване на различни механизми за участие, за да се научи да бъде граждански активна, да решава проблеми, да работи в партньорство. Затова подкрепя редица начинания, вдъхновени от читалища и други местни организации. Емблематичен е примерът с кулинарните фестивали, подкрепяни от АГОРА през годините: фестивала „Брестовица – грозде и вино“ в село Брестовица; фестивала на кешкека и народните умения в село Радилово; фестивала на традиционните храни, поминък и занаяти „Кулинарното наследство на Тракия“ в Ивайловград; фестивала на чушката, домата, традиционните храни и занаяти „Куртово Конаре Фест“ в село Куртово Конаре; фестивала „Шарено котле“ в бургаския квартал „Меден рудник“; фестивала на Банатските вкусотии в село Асеново, фестивала „На Хармана“ в Харманли и още много други. А защо кулинарни фестивали и празници? Заради  разбирането, че чрез храната се предават традиции, различни техники на кулинария, които очертават спецификата на всяка общност и спояват връзката между поколенията. Защото празникът сплотява и кара хората да се чувстват добре заедно, да бъдат общност. За каузата е създадено и мобилното приложение „Кулинар  фест“.

Фестивала „На Хармана“, гр. Харманли – 2022

Общинските фондове за местни инициативи

От 2017 година АГОРА целенасочено работи за изграждане на общински фондове за подкрепа на местни инициативи. Целта е да се надгради и затвърди модел на местно развитие, основан на мобилизирането на местни ресурси от общини и местен бизнес чрез укрепване и разширяване на мрежата от общински фондове за подкрепа на местни инициативи. „Работим интензивно с местните власти и вече сме подкрепили 10 общини в създаването на такива общински фондове. Разработихме и наръчник“, разказва Емилия Лисичкова и посочва един от успешните примери: „В  Кюстендил са много дейни. Кметът Петър Паунов веднага разпозна  идеята като ценна и важна. Ресурсът в общинския бюджет на фонда непрекъснато нараства и достигна 100 000 лева. Впечатляващо е и дава възможност да се финансират и осъществят много местни инициативи“. По този път вървят и общините Монтана, Лясковец, Бойчиновци, Пещера, Смолян, а от 2022 година към тях се присъединяват Търговище, Лом, Хайредин и Дряново. Моделът за подкрепа на общностите чрез общински фондове е устойчив, а благодарение на подкрепата на Фондация „Америка за България“ АГОРА успява да го надгражда.

Обществено обсъждане на правлиника на Фонда за подкрепа на местни иницативи в Търговище

АГОРА след 10, 20 години…..

„Лично аз съм благодарна, че познавам хората, които умеят да създадат уютно място за духа, да стоплят сърцето и да поведат въображението на невероятни пътешествия. Често ни казват, че и ние правим това за тях. Дали има нещо по-хубаво от такова усещане?“, споделя Божидара Илиева. „Доказахме името си през годините“, удовлетворена е и Емилия Лисичкова. И гледат още по-смело напред, когато активни общности ще задават дневния ред на развитието,  а АГОРА ще продължава да има енергията и ресурса да работи за социални иновации и за въвеждане на механизми за това развитие. Надяват се на по-голям успех в политиките на национално ниво. Надяват се и самото общество да израсне достатъчно, за да „хване“ съдбините и бъдещето си.



Снимки: Фейсбук на сдружението „Платформа АГОРА“


#нпокореспонденти