2021 Civil Society Organizations Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 25th edition

Индекс за устойчивост на неправителствените организации в Централна и Източна Европа и Евразия за 2021, 25-то издание

Индексът се определя от 1997 година насам в 24 страни и според 7 основни индикатора. Тазгодишното издание показва усилията на НПО в региона да отговорят на неотложните нужди на обществата си, развивайки дигитални средства за работа. В малък, но увеличаващ се брой страни, се наблюдава стремеж към неутрализиране на независимите НПО, които критикуват правителствата и защитават демокрацията и човешките права.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2017 г.

Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2021 г.

Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2022 г.

2022-ра бе година на политическа нестабилност в България. Краткият живот на редовното правителство на Кирил Петков, сериозните предизвикателства, пред които то бе изправено в резултат на агресията на Русия срещу Украйна, както и липсата на функциониращ парламент след 2 август направиха правата на човека странична тема в българската политика.

Линк към страница

Индекс на гражданското участие. Доклади по общини и години

Индексът проследява периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Линк към страница

Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“

Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.

Линк към страница

Колко струва достъпът до информация?

Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.

Линк към страница

Имам право да знам

Брошурата разяснява какво са „лични данни”, кой и при какви условия може да събира личните ни данни, какво трябва да знаем и какви права имаме, когато предоставяме лични данни, на кого да се оплачем, ако смятаме, че е нарушено правото на защита на личните ни данни.

Линк към страница

Достъп до официални документи

Целта на този наръчник е да запознае широката общественост и държавната администрация с принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи (включена в Приложение I на този материал), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г. и отправена към 45-те държави членки на Съвета. Наръчникът се отнася само до официалните документи, съхранявани от публичните институции.

Линк към страница

Как да прилагаме Закона за достъп до обществена информация?

Правото на достъп до информация е сред относително „младите” права. Основата на признаването на правото на информация на международно равнище е поставена след Втората световна война. През последните 15 години държавите, в които бе приет закон за достъп до информация, се увеличиха неколкократно, като през 2020 г. достигнаха 130. Наръчникът е предназначен за служители в държавната администрация.

Линк към страница

Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес

Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.

Линк към страница

Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ

Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет

Линк към страница

Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Линк към страница

Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19

Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.

Линк към страница

Обществените консултации - инструмент за модерни и отворени политики

Публикацията е ръководство с практически насоки за прилагането на Наредбата за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община.

Линк към страница

Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие

Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.

Линк към страница

Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022

Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България

През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България

Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България

През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.

Линк към страница