English   14417 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Библиотека

Сортиране по:
Тема:
Категория:
Разширено търсене
Публикувано от:
Време на издаване:
Eзик:
Автор:
Издател:

открити резултати 119 (0,0485 секунди)
 

Закон за вероизповеданията

Законът за вероизповеданията потвърждава правото на всяко лице в България на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии.

Линк към страница

Discrimination in the European Union

Дискриминацията в ЕС

Проучването разглежда възприятията, нагласите и мненията за дискриминацията по етнически произход, цвят на кожата, сексуална ориентация, пол, възраст, физически увреждания, религия или вярвания. Статистическата информация е представена по страни на английски и български език.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2015 г.

През цялата 2015 г. България бе управлявана от коалиционно правителство на партия ГЕРБ, която спечели най-много гласове на изборите през октомври 2014 г.; Реформаторския блок, състоящ се от няколко малки дясноцентристки партии; Алтернатива за българско възраждане – малка отцепническа група от Българската социалистическа партия; и Патриотичния фронт – коалиция от няколко партии, сред които основна роля имат две ултранационалистически партии от неототалитарен тип – Националният фронт за спасение на България и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД). ПФ влезе в парламента с програма и политическа реторика, доминирана от расистки, ксенофобски и ислямофобски послания, които продължи да отстоява през цялата година.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2018 г.

Като цяло, капацитетът както на партиите – участнички в държавното управление, така и на опозиционните партии да обсъждат и решават сериозните проблеми с правата на човека в България през 2018 г. бе безпрецедентно нисък. През тази година съдебната система не успя да стане коректив на негативните тенденции в сферата на правата на човека. Това пролича особено ярко с решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г., с което той обяви за несъответстваща на Българската конституция Конвенцията на Съвета на Европа за пpевенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).

Линк към страница

2021 Civil Society Organizations Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 25th edition

Индекс за устойчивост на неправителствените организации в Централна и Източна Европа и Евразия за 2021, 25-то издание

Индексът се определя от 1997 година насам в 24 страни и според 7 основни индикатора. Тазгодишното издание показва усилията на НПО в региона да отговорят на неотложните нужди на обществата си, развивайки дигитални средства за работа. В малък, но увеличаващ се брой страни, се наблюдава стремеж към неутрализиране на независимите НПО, които критикуват правителствата и защитават демокрацията и човешките права.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2017 г.

Формирането на правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2021 г.

Като цяло през 2021 г. правата на човека останаха встрани от вниманието на българските управляващи, заети основно с подготовката и провеждането на трите парламентарни, както и на президентските избори. Изключение бе само приетата през август Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Тя обаче предвижда срокове за предприемане на мерки, най-ранните от които са в началото на 2022 г. В някои отношения, като например с правата на ЛГБТИ хората, ситуацията в страната през 2021 г. се влоши.

Линк към страница

Правата на човека в България през 2022 г.

2022-ра бе година на политическа нестабилност в България. Краткият живот на редовното правителство на Кирил Петков, сериозните предизвикателства, пред които то бе изправено в резултат на агресията на Русия срещу Украйна, както и липсата на функциониращ парламент след 2 август направиха правата на човека странична тема в българската политика.

Линк към страница

Индекс на гражданското участие. Доклади по общини и години

Индексът проследява периодично три взаимосвързани аспекта на гражданското участие. От една страна – средата, в която то се развива – при какви условия и на каква нормативна база протича диалогът между граждани и институции. От друга страна – колко често и какви инструменти използват гражданите и организациите, за да се включат в процеса на вземане на решения. И най-вече – какъв е ефектът от прилагането на различните механизми за гражданско участие, какво е въздействието им върху работата на местните и национални власти и решенията, които те вземат.

Линк към страница

Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“

Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.

Линк към страница

Колко струва достъпът до информация?

Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.

Линк към страница

Имам право да знам

Брошурата разяснява какво са „лични данни”, кой и при какви условия може да събира личните ни данни, какво трябва да знаем и какви права имаме, когато предоставяме лични данни, на кого да се оплачем, ако смятаме, че е нарушено правото на защита на личните ни данни.

Линк към страница

Достъп до официални документи

Целта на този наръчник е да запознае широката общественост и държавната администрация с принципите, заложени в Препоръка (2002)2, относно достъпа до официални документи (включена в Приложение I на този материал), приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 21.02.2002 г. и отправена към 45-те държави членки на Съвета. Наръчникът се отнася само до официалните документи, съхранявани от публичните институции.

Линк към страница

Как да прилагаме Закона за достъп до обществена информация?

Правото на достъп до информация е сред относително „младите” права. Основата на признаването на правото на информация на международно равнище е поставена след Втората световна война. През последните 15 години държавите, в които бе приет закон за достъп до информация, се увеличиха неколкократно, като през 2020 г. достигнаха 130. Наръчникът е предназначен за служители в държавната администрация.

Линк към страница

Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес

Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.

Линк към страница

Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ

Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет

Линк към страница

Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Линк към страница

Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19

Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.

Линк към страница

Обществените консултации - инструмент за модерни и отворени политики

Публикацията е ръководство с практически насоки за прилагането на Наредбата за провеждане на обществени консултации на територията на Столична община.

Линк към страница

Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие

Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.

Линк към страница
12345...6