Резултати от проучвания на Програма „Достъп до информация“

Страницата предлага проучвания на ПДИ от 1998 година до днес по различни теми и аспекти на достъпа до информация в страната.

Линк към страница

Достъп до информация от административните съдилища и Върховния административен съд

Докладът се основава на преглед и анализ на законодателството, свързано със задълженията за публикуване на информация на Върховния административен съд и административните съдилища, техните действащите вътрешни правила, и на преглед на съдебната практика и практиките по публикуване на информация на интернет страниците на тези институции.

Линк към страница

Open Recovery: Transparency in the Recovery and Resilience Fund in ten EU countries

Публични данни за възстановяване: Прозрачност в използването на Механизма за устойчивост и развитие на ЕС в 10 европейски страни

Нов доклад за 10 държави-членки на ЕС от Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) разкрива, че все още има значителен риск от нередности, корупция и загуби в начина, по който се харчат 672,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Линк към страница

Колко струва достъпът до информация?

Настоящият анализ си поставя за цел да остойности основните елементи на достъпа до информация – работата по разглеждане на заявления за достъп, активното публикуване на информация и поддържането на масиви от отворени данни от страна на държавните институции.

Линк към страница

Годишни доклади за състоянието на достъпа до информация в България от 2000 до днес

Годишните доклади очертават развитията в областта на правото на информация и неговото упражняване, свързани с най-важните събития в тази област през календарната година.

Линк към страница

Какво и как „плаща” държавата: действащи механизми за финансиране на ЮЛНЦ

Публикацията предлага анализ на бюджетните средства за ЮЛНЦ от източници, различни от субсидиите от централния бюджет

Линк към страница

Равенство на хората с увреждания при упражняване на основни човешки права съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания

Настоящият анализ представя преглед на българското законодателство с оглед съответствието му с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания по отношение на гарантиране на равнопоставеността на хората с увреждания пред закона и приемането на мерки осигуряващи пълноценното включване на хората с увреждания в обществения живот.

Линк към страница

Гражданският сектор след началото на кризата с COVID - 19

Докладът предлага обобщени данни за състоянието на сектора, конкретни примери за дейността на организациите в кризата, нагласи и очаквания спрямо настоящето и бъдещето през призмата на социално-икономическите последици.

Линк към страница

Подкрепа за трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения

Резюме на правен анализ представя в синтезиран вид актуалния контекст в България и действащото законодателство в социалната и трудово-правната сфера, както и съществуващите мерки за заетост и възможности за професионално образование в подкрепа на трудовата реализация на хора с интелектуални затруднения.

Линк към страница

Изследване в хода на действието - обществените нагласи в ситуация на криза

Проучването обхваща представители на шест социални групи: предприемачи малък и среден бизнес; творчески професии в сферата на културата и изкуствата; майки от средната класа; служители в държавната администрацията; служители в структурите на МВР; граждански организации. Основната задача на изследването е да се идентифицират предизвикателства и да се проследи динамиката, породена от кризата, в отношението на представителите на целевите групи в няколко основни аспекти от личния и обществен живот.

Линк към страница

Възможно ли е да бъде щадящо правосъдието за деца в България?

Докладът представя резултатите от изследване за правото на детето на индивидуална оценка в наказателните дела в България, както в качеството му на жертва, така и на заподозрян или обвиняем за престъпление. Той обхваща и свързаните права, включително спазването на най-добрия интерес на детето и правото му на изслушване. Обърнато е специално внимание към деца, които са лишени от родителска грижа, непридружени непълнолетни и деца с интелектуални затруднения.

Линк към страница

Изследване на нуждите и предизвикателствата на социалните предприятия

Докладът изследва актуалните нужди и предизвикателства пред социалните предприятия в България и Европейския съюз. Материалът също така съдържа и основни препоръки за визията на SEHUBS като центровете за съвместно създаване на социални предприятия като иновативен модел на европейско ниво.

Линк към страница

Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие

Навигаторът е полезен инструмент, който напомня кои са основните стъпки, които трябва да минем при всяка форма на гражданско участие; дава ориентир за възможностите на някои дигитални инструменти и как да ги използваме за по-добро участие на гражданите; насочва по пътя към демократизиране на участието чрез дигитализирането му.

Линк към страница

Пътна карта - план за прилагане на новото законодателство в социалната сфера

Документът има задачата да даде яснота за всички участници в системата за новостите, измененията и периода на преход, и така да направи реформата много по-лесна, безпроблемна и безконфликтна.

Линк към страница

Доклад за извършване на последваща оценка на въздействието на закона за предприятията на социалната и солидарна икономика

Основните заключения от проучването са, че нормативната и институционалната рамка на политиката за насърчаване на социалните предприятия в България има нужда от опростяване, допълване и разясняване.

Линк към страница

Обществени нагласи към дейността на гражданските организации 2022

Публикацията представя резултати от национално представително проучване 2022.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2011 – България

През 2011 г. се наблюдава влошаване по отношение на устойчивостта на неправителствените организации в България, като спадът е във всички аспекти на устойчивостта с изключение на предоставянето на услуги. Единствено в областта на социалните услуги има действащ механизъм за държавно финансиране на НПО. При това положение най-силно е въздействието от дейността на НПО в сферата на социалните услуги, където НПО се явяват най-естественият партньор на държавата.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2020 – България

Като цяло през 2020 г. не са настъпили промени в устойчивостта на гражданското общество, което може да се приеме като положително развитие предвид трудностите пред сектора през годината и спадовете през предходни години. В три направления – организационен капацитет, секторна инфраструктура и обществен престиж – се отбелязват подобрения, докато при правната среда и застъпничеството има влошаване.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2012 – България

През 2012 г. се забелязва подобряване на устойчивостта на неправителствените организации (НПО) в България, до голяма степен поради успешните застъпнически инициативи на НПО. НПО коалициите бяха активни и имаха значително влияние през годината, а представителите на НПО бяха канени да участват в различни етапи на процеса на вземане на решения. Едно от важните постижения, което се очаква да укрепи сектора, е приемането на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации през септември 2012 г.

Линк към страница

Индекс за устойчивост на НПО 2014 – България

През 2014 г. неправителствените организации в България работиха в обстановка на политическа несигурност. Тя се породи в резултат на протестите през 2013 г., които призоваваха за реформи и промени в правителството, и на европейските избори през май 2014 г., които управляващата партия загуби.

Линк към страница